Общинска администрация Малко Търново

Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е третата по големина в Бургаска област. Разположена е изцяло на територията на Природен парк "Странджа", във вътрешността на планината. Град Малко Търново се намира на 76 км южно от Бургас, на 56 км югозападно от Царево, на 470 км югоизточно от София и на 7 км от границата с Република Турция. Градът има население от 3 527 жители и е единствен на територията на Странджа планина. Малко Търново е разположено в средата на котловина, между реките Айдере (Меча река) и Резовска (Царска река), от името на тракийския цар и жрец Резос. Община Малко Търново включва град Малко Търново, който служи като неин административен център и още 12 съставни села: Бръшлян, Стоилово, Младежко, Звездец, Сливарово, Визица, Заберново, Граматиково, Калово, Бяла вода, Евренозово, Близнак. ИСТОРИЯ На мястото на днешния град е съществувало тракийско селище, от което са останали долмени и могилни некрополи. Според братя Шкорпил тук се е намирала римската крайпътна станция Утсургас. Днешният град Малко Търново е възникнал към края на XVI и началото на XVII век, най-вероятно от преселници от околните колиби и по-малки села, заселили се около извора Големия врис. Според някои името на селището се обяснява с изобилието на бодлив трън по тези места. Първоначалното Тръново се е видоизменило на Търново, а за да се отличава от старата българска столица, му прибавили “Малко”. Първи сведения за града от по-ново време дава Г. Енсхолм, участник в похода на Дибич Забалкански през руско-турската война от 1828-1829 г. В книгата си “Бележки за градовете оттатък Балкана” той твърди, че градът имал 3500 жители, които се занимавали главно с овцевъдство и свързаните с него занаяти - абаджийство, терзийство, кожарство, мутафчийство, джелепство. Били застъпени още дюлгерството и грънчарството. Имало изкусни майстори-златари и сарафи. Добивал се мрамор, от който използвали даже за двореца “Долма бахче” в Истанбул. В десетки дюкяни процъфтявала търговията. През втората половина на XIX век Малко Търново бил хубав и богат град с население от близо 8000 жители - българи. Българският дух, обичаи и традиции ревностно се поддържали. В началота на ХIХ век е открито първото килийно училище, през 40-те години е създадено светско училище, а към 1875 г. - и девическо. През 1902 г. в града е открит салон за театрални представления. След Берлинския договор, последвал Руско-турската освободителна война Малко Търново остава в пределите на Османската империя. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) тук е околийският революционен комитет, а изтъкнати негови ръководители са Стефан Добрев, Райко Петров, Лефтер Мечев, Дико Джелепов и др. След жестокия погром на въстанието, около 5000 малкотърновчани били принудени да напуснат своя роден край. Градът отхвърля чуждата власт през 1913 г. В общината живеят общо 4 896 човека – най-рядко населеният район в страната с 5 човека на кв.км. Граничи на запад с община Средец, на север - Созопол, на изток - Приморско и Царево, а на юг - с Република Турция през ГКПП Малко Търново. През общината преминава международен път, който е и най-краткият, свързващ страните от Европа с тези от Близкия Изток. Главни транспортни артерии към Малко Търново са: Главен път: Бургас - разклон Пода - с. Маринка - с. Крушевец - местност Босна - с. Звездец - Малко Търново Бургас - Царево – с. Българи – с. Граматиково – Малко Търново Харманли – Тополовград – Елхово – Болярово – Тагаревско харче – с. Варовник – м. Босна – с. Звездец – Малко Търново Разстояния от общинския център Малко Търново до други съседни населени места: Бургас – 76 км Царево – 56 км Созопол – архитектурно-исторически резерват – 60 км Граничен пункт и митница – 7 км Къркларели (Турция) – 45 км Одрин (Турция) – 135 км Истанбул (Турция) – 270 км Инеада – 160 км Забележителности Град Малко Търново и неговите околности предоставят възможност за посещение на много интересни обекти. Сред тях: Църква "Успение Богородично" - разположена в центъра на града. Построена в 1830 година на мястото на тракийско светилище, прераснало по-късно в християнска църква; Католическа църква "Света Троица"; Исторически музей - разполага с общо 5 къщи, типични представители на Възрожденската архитектура. Обърнете внимание на Природната сбирка; Големият и Малкият врис - извори в центъра на града; Тракийска куполна гробница в м. Мишкова нива. Намира се в подножието на Голямото градище на около 3 км югозападно от града; Тракийски "Град на мъртвите" в м. Пропада; Природна забележителност камъка с Тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина; Защитена местност "Докузак" - карстов район в околностите на Малко Търново; Тракийска крепост "Голямото градище" - на 3.5 км западно от града; Природна забележителност "Братанова пещера" - намира се на 9 км северозападно от Малко Търново в местността Трите дерета; Местност Черногорово (Църногорово). В деня на Голяма Богородица (28 август), тук се провежда традиционният Черногоровски панаир. В местността e изграден голям параклис "Св. Богородица"; Резерват "Средока"; Природна забележителност "Градището" Туризъм Малко Търново е изходен пункт към селата Бръшлян - архитектурен резерват, Стоилово, Сливарово, Граматиково през м. Качул. Малко Търново също е изходен пункт за посещения на обекти в съседна Турция: Гр. Къркларели - областен център с интензивно развиваща се лека промишленост; Исторически музей с над 3500 експоната, артефакти на историята на района от праисторически времена до ХХ век. Музеят представя впечатляващото многообразие на тракийската култура от времето на неолита; Гр. Визе – централната резиденция на тракийската династия Асти – Бизия; Съхранен е единственият древен амфитеатър от ІІ в. сл. Хр.; останки от древна крепост, църква "Св. София" (VІ в), наричана още "малката Света София", заради приликата й в архитектурен план с едноименната църква в Истанбул. Инеада – само на 15 км от границата с България (откъм с. Резово). Откъм Малко Търново до Инеада са около 160 км, като маршрутът е: М. Търново – Къркларели – Пинархисар – Демиркьой – Инеада. Тук се намира един фантастичен бряг с пясъчен плаж, простиращ се на километри разстояние. С. Къйъкьой – на брега на Черно море – скален манастир "Св. Никола" – първоначално издълбан на три нива в естествена скала, след което столетия наред е доизграждан със строителни материали. Използван активно през времето на император Юстиниян (VІ в); останки от древна крепост; Салмидесос – бреговете на Черно море, които в древността всявали ужас в мореплавателите заради тракийското племе, подмамвало ги с огньове и последващите опустошителни грабежи. Одрин – българската църква "Св. Георги"; Султан Селимовата джамия (1575 г.); Пещера "Дупница" – най-дългата пещера в Турция – 3150 м, електрифицирана. Подземната река, протичаща през пещерата, се влива в Резовска, която от своя страна оформя границата между България и Турция.