Общинска администрация Марица

Община Марица е създадена с указ на Държавния съвет месец октомври 1987 година. Община "Марица" се намира в Среднотракийската низина. Заема средищно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната. Граничи с общините: Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Калояново и Съединение. Заема площ от 34256,8 ха, с което представлява 5,7% от територията на областта и 0,3% от територията на страната. Административно е базирана в областния център Пловдив. Разположена е в Горнотракийската низина и заема средищно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната. Граничи с общините Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Калояново и Съединение. Заема площ от 34 256,8 ха, с което представлява 5,7% от територията на областта и 0,3% от територията на страната. Обхваща 19 села Труд, Маноле, Рогош, Граф Игнатиево, Строево, Скутаре, Царацово, Войводиново, Радиново, Костиево, Бенковски, Войсил, Манолско Конаре, Ясно поле, Динк, Желязно, Трилистник, Калековец, Крислово. По характера на населените места, от които е съставена, селищната мрежа е еднотипна. По брой на населението е на пето място в Пловдивска област. Най-многолюдно е село Труд (около 4 000 души), а най-малко е Желязно (около 400 души). С население над 3 000 души са селата Маноле и Рогош. Под 1 000 жители имат селата Динк, Крислово, Манолско Конаре, Радиново, Трилистник, Ясно поле. Средния брой жители на едно село в общината е 1 668 души при 524 за страната, което е показател за добър потенциал на човешките ресурси. Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 83,71% от площта й. Почвите са представени предимно от алувиални, ливадни и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание температурната сума за вегетационния период от 4400°С позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури традиционни за Тракийската низина. Земеделските земи са обработваеми (ниви, ливади, овощни градини, малко лозя и ливади) и необработваеми (мери, пасища, дерета и оврази). Малка част от обработваемите земи са с некачествени и непригодни за земеделски нужди (песъчливи образувания и преовлажнени терени - резултат от природни явления; засолени почви - резултат от неправилна обработка на земята). Горите и горските територии са слабо представени - около 1,99% от общата територия. Концентрирани са по поречието на реките, покрай населените места и стопанските обекти, покрай пътищата и островно сред обработваемите земи. История Като административна единица Община "Марица" е млада община, но историческите корени на селищата са дълбоко в древността. Те са били населени още през неолита и халколита. Според един от най-ревностните изследователи на най-старата история на Пловдивския край Петър Детев, нашите далечни предшественици били добри земеделци и скотовъди, занима­вали се с лов и риболов. Доказателство за това са и намерените предмети при разкопките на праисторическото селище при с.Труд, възникнало още през V-то хи­лядолетие пр. н. е. Северозападно от селото в м. Балджийката има некропол от осем тракийски могили. В края на петдесетте години на миналия век в м. Бончови храсти бяха разкрити останки от тракийско светилище и 14 оброчни плочки на Тракийския Херос и Аполон. Според Лили Ботушарова, те били произведени от мес­тни тракийски каменоделци през II и III век след Христа и предоставят интерес­на информация за бита и културата на дребните траки. През 1970 година при прокарването на канал между селата Труд и Строево бе открит неизвестен за науката граничен камък с надпис, касаещ древното тра­кийско селище Бендипара. Мястото отстои на километър от надгробната Проклинова могила. Буквите в граничния сиенитен знак са дълбоко врязани и изписването им издава ръката на вещ каменоделец. В превод текстът гласи: „Съгласно обожественото решение са поставени от Квинт Атрий Клоний, легат на Августите и пропетор, посредством Мукий Вер, границите на земите на Бендипара". Границите на Бендипара са били поставени от тогавашния управител на провинция Тракия между 211 и 217 година, когато римската империя е била управлявана от Септимий Север и двамата му ненавиждащи се един друг синове Каракала и Ге­та. Идентична информация носят и двата по-рано намерени гранични знака на Бендипара при селата Строево и Калояново. Така че древното тракийско селище Бендипара трябва да се търси в земите, заключени между Труд, Строево и Калояново. В съседното село Строево се намират пет надгробни могили. Две от тях са известни като Змей могили. Константин Иречек предполага, че пътят от Филипопол за Хисаря е минавал през селото. Значително антично селище е съществувало и западно от селото, в близост до т. н. Голяма могила, която в края на XIX век била разкопана и ограбена от иманяри. Вероятно оттук е и част от висок мрамо­рен релеф на мъж в естествена големина, който сега се пази в Пловдивския археологически музей. Изключително интересни тайни крият и земите около Скутаре. Оттам е една миниатюрна бронзова статуетка на тракийския бог Зевс Збелитиурд, твърде рядко срещан в земите на Тракия. Подобен релеф преди много години бил открит насред Рим на Ексвилинския хълм, където по традиция чуждестранни­те легионери в римската армия, сред които имало и много траки, имали собствени светилища, посветени на техните върховни божества. Релефът представлява Зевс Збелитиурд с брада и дълга коса, гол и прав. В дясната си ръка той държи дъ­лъг жезъл, а в лявата - триъгълна набраздена мълния. Мраморният релеф сега се пази в Капитолийския музей В Рим. Същият този толкова рядко срещан Зевс Збе­литиурд ни гледа и от изключително ценната за тракологията бронзова стату­етка, висока едва петнадесетина сантиметра, която била намерена през 1923 го­дина В оризищата на Скутаре. Статуетката, която сега се пази в Пловдивския археологически музей, представя в доста необичайна светлина гръмовержеца и Властелин на Вселената, изваян като млад мъж с красиво хармонично тяло. От района на Скутаре е и мраморната пътна колона, отбелязваща трасето на най-важния път, пресичащ Тракия и свързващ Филипопол с Константинопол. От гръцкия надпис се разбира, че въпросната милиарна колона била издигната в околностите на Филипопол по време на римския император Гордиан III (238-244), когато наместник на Тракия бил Помпоний Магиан. На същата тази колона Филипопол е обозначен като „най-блестящата метрополия на римската провинция Тракия". Изключително интересен за науката се оказа и намереният преди години край Рогош релеф на дребния индоирански бог на светлината и правдата Митра който в края на I век след Христа бил изключително почитан в римската армия. Релефът от грубозърнест варовик представя Митра като бикоборец. Би било сериозен пропуск да не споменем широкоизвестната в българската наука праисторическа селищна могила Разкопаница край Маноле датираща от бронзовата епоха. Следи от праисторически селища са открити и край селата Войводиново, Войсил, Бенковски и на други места в община Марица. Тяхното по-нататъшно изучаване може да стимулира развитието на културния туризъм в общината. Запазени са спомени за отминалите векове - предания за Султан Мурад и наследника му Баязид, за дядо Манол, чийто дух витае в село Маноле, за майстор Трифон от Калековец, за съратника на Апостола - Дядо Иван Абаджията от с. Царацово. Селищата и църквите на общината помнят стъпките на легендарния син на България Васил Левски. Трилистник, Маноле, Манолско Конаре, Скутаре и Рогош съхраняват ценен исторически материал, който дава възможност да се проследи развитието на архитектурата, строителството, лозаро-винарството, тъкачеството. Маришките села съхраняват богато наследство от легенди, невероятни истории, където реалното и митичното се преплитат. Чудодейните рецепти за билколечения, баянията против различни злини и гаданията са части от културната съкровищница на общината.