Общинска администрация Медковец

Община Медковец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана. Общината има 5 населени места с общо население 4 029 жители Населени места в община Медковец: Аспарухово Медковец Пишурка Расово Сливовик Медковец е древно селище с многовековна история. Сведения за тези земи има от древни времена.Районът е богат на археологически паметници от 8-6 хилядолетие преди новата ера.Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле.В землището на селото са открити следи от няколко праисторически селища – в местността „Липена”, около 5 км западно от селото, в местността „Пчелиньете” и в местността „Гладния геран”. Трайни следи в северозападните български земи от медно-каменната епоха насетне оставят и траките- преди няколко десетилетия в местността „Цибрица” близо до Медковец е разкопана надгробна могила на тракийското племе трибали.Свидетелства пък за римското присъствие в Медковския край са намерените няколко интересни находки в средата на миналия век – особено сребърното монетно съкровище от местността „Сухата падина” при „Пенков кладенец”/римски републикански денари, част от които се съхраняват в Регионален исторически музей, Монтана/. Към римските обичаи, традиции и култура се приспособяват голяма част от тракийските племена в нашия регион. Пример за това е култът към Венера .- римската богиня на любовта.В северозападните български земи е намерена многобройна пластика, която свидетелства за широкото му разпространение.Конкретно в Медковец е открита бронзова статуетка на Афродита/Венера/, която представлява голо женско тяло в движение и освободено от превръзката на бюста. От втората половина на VІ до средата на VІІв. /заключителната фаза на Великото преселение на народите/ днешното медковско землище вече е заето от славяните. Те се смесват с трибалите и постепенно ги асимилират. Остава да съществува най-голямото трибалско селище – това в местността „Пенков кладенец”, но славянските заселници формират своя селска община, състояща се от няколко различни рода, с изявен териториален характер.Тя се управлява демократично – от старейшини , ръководени от кнез/кмет/.Кнезовската институция се запазва дори и по време на османското владичество. В края на VІІ или началото на VІІІ в. Медковец влиза в пределите на Аспаруховата държава – свидетелство за това е уникалният паметник от с.Аспарухово /община Медковец/. Това е каменен надпис с черти и резки, т. нар. тюркски руни, издълбан в чест на прабългарски сановник.Засега това е единственият епиграфски паметник от това време, открит в северозападните български земи. След покръстването през 864г. Медковец става християнско селище. Постепенно езическите светилища и оброчни камъни са заменени с християнски храмове и каменни оброчни кръстове. Такъв кръст е запазен на една от улиците на селото. Медковец е в състава на българската държава през цялото време на самостоятелното й съществуване до трагичните дни на османското завоевание. Според преданието завоевателите избиват по-будните селски първенци и духовници, а намиращият се наблизо манастир е разрушен.По време на османското владичество селото получава днешното си име – около първата половина на 18 в. в турските регистри се споменава „селото Медкофче”, спадащо „към Поломие”,а по-късно то вече фигурира в официалните османски документи като Медковец.Името на селото е пряко свързано с местността, в която се намира то: в онези времена / а и до средата на 20 век/ тук има вековни гори, изобилстващи с кошери и хралупи с мед.Известният ломски етнограф Димитър Маринов също твърди, че един от основните поминъци на медковчани е отглеждането на пчели.А най-разпространената легенда сред местните хора е за стадо болни животни, които се изгубили в гората за няколко дни и излезли от нея нахапани от пчели , но оздравели. На мястото на тази гора по-късно е построена селската черква „Света Параскева”. През 60-те години на 19 век Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковските жители.Въпреки, че основният им поминък е земеделието и свързаното с него скотовъдство, хората живеят много бедно, в изключително тежки условия.За жилищата им известният унгарски пътешественик Феликс Каниц пише, че са „заровени до половината в земята” и правят „впечатление на истински пещери”. Този начин на живот, обаче,не пречи на медковчани да участват в борбата срещу завоевателите.Има сведения за участието им в нея има от самото начало на османското завладяване на района – освен в хайдушките чети, местните хора активно присъстват и във въстанието на Фружин от 1404 г., и в похода на Владислав ІІІ Ягело/ Варненчик/ през 1443-1444 г., и вЧипровското въстание от 1688 г., и в Пиротското през 1837 г. Най-значимо е участието им в голямото въстание в Северозападна България от 1850 г.Този факт не е случаен, защото един от ръководителите му е кнез Иван Кулин – по това време кмет на Медковската община. По мащаб въстанието отстъпва само на Априлското от 1876 г., а последиците му са многозначителни – на 3 декември 1850 г. Северозападна България е провъзгласена за автономна област. Медковчани участват и в борбата за църковно-национална независимост и светска просвета – през 1859 г. със специална тугра, издадена от султан Абдул Меджит е разрешен строежът на новата сграда на църквата „Света Параскева”, която в наши дни е обявена за национален паметник на културата. През 1821 г. е открито първото килийно училище, а след него – и първото общинско училище ( 1845 г. ), когато кнез е Иван Кулин. След Освобождението Медковец се променя бързо и в икономическо, и в културно отношение-земеделието все още е основен поминък, но за обработването на земята вече се използуват машини и материалното състояние на селяните бързо се подобрява.Построена е нова училищна сграда, благоустроени са пътищата в землището на селото.През 1910 г. е открита жп гара като част от линията София – Видин – важен фактор за бързия напредък на селото. През 1909 г. в Медковец се открива непълна смесена прогимназия, а след 1925 г. в отделните махали на селото са изградени две нови училищни сгради за началните класове – Горното и Долното училище, както са известни сред медковчани.В 1934 г. Медковец е избран за седалище на Втора училищна инспекция, което го превръща в учебен център от околийски мащаб. По това време в прогимназията учат деца от над 15 села и 3 града – Лом, София и Берковица.През 1898 г. по инициатива на учителите е основано медковското читалище „Развитие”- основен фактор в културното израстване на населението години наред.