Общинска администрация Мездра

Община Мездра заема територия от 554 кв.км., по-голямата част от която обхваща дефилето на Искърския пролом. Граничи с общините Враца, Роман, Бяла Слатина, Ботевград и Своге. Нейната територия обхваща землищата на 27 села. Разположен в живописна котловина на 270 м. надморска височина, град Мездра е забележителен не само със своята природна красота, но и със своето положение като пътен и железопътен кръстопът в Северозападна България. Климат Общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалакснкия припланински климатичен район. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1°С. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3°С.Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72 %, с максимум през декември - 85 % и минимум през август - 59 %. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50 cm. По отношение на вятъра преобладава тихото време - 58 %. Преобладаващи са северозападните ветрове със средно-годишна скорост 1,6 м/с. Релеф Община Мездра се намира в Северозападна България около долината на река Искър. Административния център гр. Мездра е разположен в Мездренското котловинно разширение със средна надморска височина 270 м. Релефът е равнинно-хълмист и полупланински. Флора и Фауна Община Мездра по зоогеографско райониране попада в Северен регион, Старопланински район, където се включва територията на Предбалкана. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо - средиземно-морско. В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек, а от птиците - представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови, гълъбови и др. По течението на р. Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици. Във вертикално отношение се разграничават следните два пояса - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на горите от бук и иглолистни. Водни ресурси Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Северно-българския хидрогеоложки район. По-ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се просича от следните по-големи реки - Моравешка, Крапешка, Типченишка, Боденска. Най-голямата река на територията на общината е река Искър. Тя е формирала най-големия у нас пролом - Искърския, където реката дълбоко дренира водоносните хоризонти на различни геоложки формации. Защитени обекти 1. Народен парк " Врачански Балкан " обявен със Заповед № 1449/ 21.12.89 год. на КОПС-от територията на общината са включени около 5000 ха земи. 2. Природни забележителности -"Ритлите" - скално образувание в землището на с.Люти брод , площ 123,3 ха. Обявена със Заповед № 9733/ 27.05.68 год. на КГГП при МС. -"Новата пещера " -с площ около нея 1 ха , в землището на Люти брод. Представлява зала с дълбочина 20 м с интересни варовикови образувания. Обявена със Заповед № 2632 / 21.06.62 год. на КГГП при МС. -"Говедарника" - скална височина с плитки пещери- ниши , В землището на с. Царевец и площ от 2,5 ха. Обявена със Заповед № 1799/ 30.06.72 г. на МГОПС. От защитените растения, включени в Червената книга на България, на територията на общината се срещат златиста власатка, горска съсънка, ванерова симфианда, маслиноподобно бясно дърво, червена /кавказка/ липа и др. От лечебните растения се срещат бял равнец,бъзак, див джоджен, див пелин, жълт кантарион,маточина кукуряк, смрадлика и др. Защитените животински видове са ням лебед, речен орел, ястреб- кокошкар и египетски лешояд. Горски фонд Горската територия /гори и горски площи/ в общината е с площ от около 21838 ха. Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни видове в дървопроиз-водствените площи са черен бор, бук, зимен дъб, благун, цер, келяв габър, бял бор, акация, сребролистна липа. Почви На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална. Преобладаващ почвен тип е сивата горска почва. По отношение на механичния състав, преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим. Минерални ресурси Териториите за полезни изкопаеми са около 1260 ха. Характерни за района са находищата на скално-облицовъчни материали - варовик /т.н. "врачански камък"/. На територията на общината се добива суровина за производство на хидратна вар и има кариери за инертни материали. В продължение на десетки години са добивани и медни руди за нуждите на цветната металургия. История Укрепено селище на мястото на крепостта "Калето" има още от края на медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.). Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето ТРИБАЛИ и нашественици гали (племе СКОРДИСКИ) и келти (племе БАСТАРНИ) до І в., когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяно от Рим. За защита на един от главните пътища, свързващ провинциите Мизия и Тракия, минаващ през Искърското дефиле, римляните построяват ново укрепление на Калето през ІІ-ІІІ в. До крепостта възниква град, а в околностите робовладелски имения. Селището е на границата между латино-говорящата на запад и гръцко-говорящата на изток части от Римската империя. В първите десетилетия след налагането на християнството през 313 г. от Константин Велики, до с. Люти брод е построена епископска базилика, впечатляваща с размери - 28/16 м. и украса, бележеща прехода от триизмерните скулптури към характерното за источното православие релефност на символиката (агне, риби, гълъби и др.). По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и възстановявани нееднократно. Последното въстановяване е от заселилите се тук през VІ в. славяни. Крепостта и селището Торбарица съществуват до края на ХІV в., когато са разрушени от турците. Мястото остава дълго време незаселено и поради тази причина известно като "мезрата" - празно и безлюдно място. Едва през първата половина на ХІХ в. пастири от околните села се заселват в местността Принчовец по течението на река Каменица на 2 км., западно от днешния град. Преди освобождението тук има между 15 и 20 къщи със "сиви покриви от тънки варовикови плочи" (Феликс Каниц) и 68 жители. От 1878 г. мездренчани започват да се преселват в местността "Селището", като пръв тръгва кметът Данко Иванов. При първото преброяване на населението в Княжество България на 1 януари 1881 г. град Мездра има 86 жители. В тогавашния Врачански окръг то е едно от трите най-малки села. Въпреки че през 1887 г. е построен мост над река Искър, който свързва движението от София и Орхание (Ботевград) към Враца, селцето остава все така малко и през 1888 г. домакинствата са 17, а жителите 76. Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 г., когато започва строителството на ж.п. линията София-Роман. В продължение на 4 години по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси, строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища. На 20 февруари 1897 г. новата ж.п. линия се пуска в действие с водосвет, извършен от митрополит Константин, в присъствието на специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя д-р Константин Стоилов. Сред първите туристи, жадни да опознаят този откъснат дотогава край от родината са Иван Вазов и Алеко Константинов. Своите впечатления от пътуването си в край на март 1897 г. Вазов описва в пътеписа "Пътни драсчици по линията София-Роман", публикуван във вестник "Мир", а Алеко в пътните бележки "София-Мездра-Враца" във вестник "Знаме". Години по-късно на път за родна Враца Васил Кънчов описва селото като прочуло се със своята станция и голямата спиртна фабрика От 1895 г. започва да работи телеграфопощенска и телефонна станция. Първият общ регулационен план на Мездра е приет през 1903 г. През 1906 г. е разкрит Полицейски участък, а през 1915 г. и Мирово съдилище. От 1923 г. започва електрификацията, а от 1926 г. и водоснабдяването на Мездра. В края на 20-те години на ХХ век от старото селище остава само името, всичко друго е ново и носи отпечатъка на века. Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински и държавни учреждения. И докато през 1900 г. Мездра има 311 жители, през 1920 г. те вече са 1015. В архитектурно отношение селото добива постепенно вид на малък съвременен град. Благодарение на възпитаници на престижни германски учебни заведения западноевропейският стил се налага в Мездра и мездренските села. На 31 август 1950 г. с Указ 435 Мездра е обявена за град.