Общинска администрация Мизия

Община Мизия се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината се състои от 6 населени места: гр. Мизия - общински център, с. Войводово, с. Крушовица, с. Липница, с. Софрониево и с. Сараево. Общото население е 9173 жители (към 21 юли 2005 г.). Съседни на община Мизия са общините Оряхово, Козлодуй, Бяла Слатина и Хайредин. На север граничи с река Дунав. През територията на общината минава река Скът, а границата между общините Козлодуй и Мизия се определя от река Огоста. История Древни корени и богата история имат селищата от община Мизия .Най-ранните следи от появата на хора датират отпреди 5000 години. Тракийските племена, обитавали тези земи са оставили богато културно наследство. Прочутото Букьовското сребърно съкровище е открито в селскостопански имот до с. Букьовци /гр.Мизия/ през 1925 година. Датира от ІV век пр.н.е. Находката съдържа два сребърни съда и накит. Елемент от накита е използван като изображение върху пощенска марка, издадена от Министерството на съобщенията през м. октомври 1976 г. Сребърното съкровище е изложено в Националния археологически музей. Букьовци се среща за пръв път в турски регистър от 1848 г.и е възникнало около 2 турски чифлика. През 1870 г. е създаден таен революционен комитет, на който гост е бил Васил Левски.Училището е открито през 1870 г., а църквата „Свето Възнесение Христово„ е построена през 1874 г. Археологически находки доказват , че Крушовица е съществувало още по времето на втората българска държава / ХІІ-ХІV в/. Средновековна еднокорабна църква „Св.Никола” с.Софрониево. Нейното изграждане е започнало още по времето на Търновското царство и продължава до ХІХ век.. До църквата и около нея съществува добре запазен Некропол от кръстове /около 450 паметни знаци/, надписите върху които датират от ХІV – ХІХ век. Църквата е обявена за паметник на културата с национално значение. Гърбавият мост в с.Липница е строен по време на Римската империя, и се намира до важния римски път „Via Singiduno usque ad Conctantinopolim per piram Danubii.Той е единствения архитектурен свидетел на преминаването на Ботевата чета през нашия район на 17 май /29 май – нов стил /. и е елемент от мемориалния комплекс „Ботев път” – обявен през 1993г. за групов исторически паметник на културата от национално значение. Освобождението от османско владичество на Мизия ,Оряхово и околните села идва на 21ноември 1877 г. след ожесточена битка при Каменов мост край с. Сараево, между руските и румънски войски , предвождани от барон Майендорф и полк. Слъничану , и турските орди, която се оказва решителна за по-нататъшния ход на военните действия. Сега на това място има паметник , открит през 1978 г. Самобитният български музикант и композитор Дико Илиев е живял и творил от 1922 до 1938 г. в Мизия и през това време е написал хората "Грънчарско", "Еленино", "Дайчово" и "Букьовско". Тук той създава и първата духова музика в района - Букьовската. Сградата на старата община с часовниковата кула, която днес е символ на града, е построена през 1929 г. с дарения .