Общинска администрация Минерални бани

Община Минерални бани е разположена в Източните Родопи на 280м надморска височина и се намира в най-западната централна част на Област Хасково. Територията на Общината е 216,5 км2. Общината се състои от 12 населени места. Център на Общината е с. Минерални бани, което е известно с минералните си извори, близки по химичен състав и лечебни свойства на минералните извори в Карлови Вари (Чехия). Община Минерални бани има периферно положение в Хасковска област, но транспортно географското и положение е изключително важно и оказва съществено влияние за развитието й. Общината отстои само на 11км. от международния път Е-80, който свързва Западна и Централна Европа с Близкия Изток и Азия и на 18км от областния град Хасково. Община Минерални бани притежава изключителен природен потенциал за развитие на устойчиви туристически продукти. Специфичното съчетание на комплекса от природни условия и ресурси в района е първопричината за обособяването на община Минерални бани като най – перспективно развиващия се курорт в Хасковска област. Въпреки че, общината Минерални бани е известна преди всичко като балнеологичен курорт, тя предлага отлични условия и за летен, културен и екотуризъм, като броят на туристите, посещаващи района през топлото полугодие се увеличава с всяка изминала година. Възможностите за разнообразяване престоя на туристите са изключително богати – организиране на комбинирани полудневни и еднодневни пешеходно-познавателни маршрути до атрактивни природни забележителности, практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и около водоемите като: излети с фолклорен пикник, спортуване за здраве, събиране на диворастящи плодове и гъби, наблюдаване на диви животни в естествената им среда, слънчеви и водни бани /в минералните басейни/, любителски риболов в язовирите /през уикенда/ и т.н. Специфичният микроклимат на община Минерални бани позволява комбиниране на балнеолечението с климатолечение и климатопрофилактика. В границите на община Минерални бани попадат множество културно-исторически паметници, природни забележителности и минерални извори, което заедно с комплексното влияние на природните фактори е определило нейната изявена туристическа специализация. Направените до момента проучвания на природните и антропогенни ресурси на територията на общината определят добри възможности и перспективи за развитие на специализираните форми на туризма като културен, спортен, конферентен, балнеолечебен, селски, приключенски и велотуризъм. Наложеното на пазара търсене на места, предлагащи алтернатива на масовия туризъм и търсене на уникални преживявания предопределят високата конкурентоспособност на дестинацията. Балнеология Най-ценният ресурс на Община Минерални бани са топлите минерални извори. Общината е Национален балнеолечебен център и прекрасен курорт. Водата на минералните извори е с изключителни качества и състав. Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Още траките, известни като изкусни лечители, познавали целебните качества на минералните извори. В Римската империя тази традиция продължила и "свещените" извори на Тракия стават известни по всички краища на Великата империя. Славата си на балнеоложки център Хасковските бани носят от епохата на римляните. В курорта са запазени останки от минерални басейни от IІ - III век. Минералната вода е хипертермална /57 С/ и е уникална по своя минерален състав. Тя блика от 14 извора с дебит 1500 л./мин. Характеризира се като сулфатно-натриева, калциева и флуорна. Минералната вода в курорта има твърде богата медико-балнеологична характеристика, като всеки от нейните физикохимични показатели има съответно по-силно или по-слабо изразено физиолого-терапевтично действие, а цялостната им резултатна ефективност определя и възможностите за лечение и профилактика. Свойството на водата да подобрява храненето на тъканите на заболял крайник и премахването на венозния застой, става единствено за сметка на минералната вода, която със своя състав от 32 емана радон е ненадмината по лечебните си свойства не само в страната, но и в света! Спа туризма и Балнеологията днес са едно от лицата на туризма в България. Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термоминерални води с различен физикохимичен състав и калолечебни суровини. Географското разположение на минералните извори не е случайно и е свързано с тектонични събития или вулканична дейност. У нас се срещат всички известни на нашата планета минерални води. Известни и проучени са над 550 находища с 1600 минерални извора с общ дебит от 4900 л/сек. По-голямата част от тях са топли или горещи, извиращи от голяма дълбочина, което гарантира чистотата им. Преобладават слабо минерализираните минерални води – 66,7%, минерализирани минерални води – 14,4% и газови води – 17,9%. По своя химически състав термо-минералните ни извори се отличават с голямо разнообразие. Освен слабо-минерализираните хидротерми, страната ни разполага с ценни сулфидни, радонови, силициеви, хлорно-натриеви, възкисели и съдържащи флуор, желязо и арсен минерални води. Водата на натуралните минерални извори се различава от обикновената вода било то поради високата и температура или поради наличието на рядко срещащи се, силно действащи съставки. Докато водата от студените минерални извори се използва главно за питейни нужди тази на горещите минерални извори се използва главно за терапревтично лечение на редица заболявания – спа хидротерапия. Хидротерапията е особено важна при лечението на множество заболявания и условно може да бъде разделена на две категории: Вътрешна терапия, която включва приемането на минерална вода (пиене на натурална минерална вода), инхалационна терапия (вдишване на пари от минералната вода) и промиване (орално, носово, гинекологично) Външна терапия, която включва бани, впръскващи душове (тялото се масажира с топла минерална вода под високо или ниско налягане за определен период от време), хидромасажи (налягането на водата масажира тялото), хидрокинезотерапия (комбинация на балнеотерапия и кинезотерапия за времето на престой в топлата минерална вода) и кални бани (нанасяне на обогатена кал на места от тялото, където се развиват определени заболявания). Една от най – бързо развиващите се тенденции в световен мащаб в областта на туризма е появата на здравни Спа центрове и курорти, които предлагат лечебни процедури като туристически дестинации. С развитието на човешката цивилизация и консуматорското общество все по силно се обособява търсенето на здравословни и лечебни дейности по време на отпуските. Спа туризмът в най – пълна степен отговаря на това търсене, подкрепено и от демографското развитие. Курортът Минерални бани отговаря на търсенето породено от тази световна тенденция посредством енергичния интерес от страна на частния сектор. Латинската фраза "sanus pro aqua", чийто древен смисъл е "здраве посредством вода" е придобила смисъл на "минерален извор". В днешно време тя има съвсем различна семантика особено що се отнася до модерния стил възприет в процеса на отдих и почивка. Културно-исторически паметници на територията на Община Минерални бани Праисторическата крепост от времето на траките “Градището” се намира на 1,5 км. северно от с. Горно Брястово и е била строена от големи ломени камъни без хоросан. Тя е елипсовидна, а стените й, дебели средно по 2,5м, са в състояние на разсип. Дълга е 150м и широка 50м, застроената площ е 5-6 дка и има два вътрешни зида. Крепостта “Калето” се намира в местността “Св. Дух” в рамките на селището Минерални бани и е добре запазена. Тя има форма на неправилен многоъгълник. Крепостните стени следват очертанията на терена, дебели са 2м, високи са 3,5м и заграждат около 2 дка пространство. Разкопките проведени през 1966-1970г. разкриват два входа от южната страна и две потерни (малки врати) на западната и източната страни, които през Средновековието са зазидани. Установено е, че крепостта е съществувала от II век до XIV век и е служила за отбрана на селището, възникнало през II век около минералните извори. Близо над с. Сърница до прохода "Гидика" се намират стени на римска крепост със сигнална кула. В нея е намерен един рядък ценен документ - военна диплома от император Елагабал, носеща дата 7 януари 221г. Тя се намира в бившия придворен музей във Виена. Следа от римската епоха е запазената и до днес забележителност, известна като “Стъпката”, която е изсечена в естествена скала. Тя се намира на 5 метра от първия минерален извор, дълга е 2 метра, дълбока 1 метър и широка 0,75м. Според историците това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и за нейната “чудодейна стъпка”, затова и християни и мюсюлмани почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие. Древните траки обожествявали изворите и често ги превръщали в светилища посветени на водните нимфи, наричани нимфеуми. Те са служили за извършването на обреди свързани с култа към мъртвите, както и такива свързани с вярата на траките в цикличността на вечно обновяващата се природа. След приемането на християнството, поради невъзможността на тази нова религия да се пребори със здраво вкоренените местни обичаи, старите вярвания придобиват нов християнски смисъл и обяснение. По този начин почитта към старите езически светилища се запазва, но вече пречупена през призмата на новата религия. Вероятно тогава са възникнали и преданията, които битуват сега сред местните хора. Шарапаните (винарски камък "Шарап таш") са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Шарапани има в местностите Кара кая, Гарваница, Пожарището, Аврамов камък. Има и други подобни паметници в района, с различни форми и размери. Има две теории за използването на тези интересни съоръжения: според едната това са винарни (за мачкане на гроздето за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода. Според някои автори шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време. Край с. Ангел войвода в местността Хисаря се намира тракийски култово-погребален комплекс от ранновизантийската епоха. Той представлява обширен комплекс от изсечени в скалите мегалитни съоръжения, скални ниши, гробница, жертвеник, шарапана и скален диск. Култово-погребалния комплекс датира от І хилядолетие преди Христа и е един от най-големите тракийски религиозни паметници в Хасковска област. Скалният комплекс "Орлови скали" до с. Сърница е комплекс от интересни и величествени скали, някои от които достигат 30-40 м. височина. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Тук е имало старо тракийско селище и до днес се виждат останки от крепост от новожелязната епоха. На много от скалите са издълбани трапецовидни култови ниши. По-голямата част от тях имат трапецовидна форма, но има и цилиндрично засводени. Счита се, че в многобройните ниши по скалите са били поставяни урни с праха на починали представители на по-низшето съсловие. Други интересни забележителности са т.нар. долмени. Това са гробници на знатни тракийски аристократи. Долмените са най-старият тип градени тракийски гробници. Принадлежат към групата на така наречените “мегалитни” паметници. Мегалитната култура /от гръцки Мегалос – голям и литос - камък/ включва три основни типа паметници: долмени /от бретонски дол - маса и мен - камък/, менхири – побити самостоятелни камъни и кромлехи или каменни огради, ограждащи обикновено окръжност. Интересно в случая е, че тези три типа паметници, имат твърде широко разпространение. Разпръснати са из цяла Европа – от Португалия до Кавказ и от Малта, на юг до Оркнейските острови в северна Англия. Освен на стария континент, те се срещат в Сирия, Израел, Ливан, северна Африка, дори и в Корея. По повод на широкото им разпространение, все още се спори дали тези съоръжения са продукт на един народ или пък са плод на независимите открития на различните етноси. Долмените са изградени от внушителни по размер каменни плочи, чието тегло понякога надхвърля един тон. Няколко такива плочи изправени странично оформят правоъгълно помещение, покрито отгоре с хоризонтално поставена плоча. Понякога в една от вертикалните плочи е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос /коридор/. Когато са многокамерни /с няколко помещения/, то последните могат да са разположени последователно /едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им/, или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха /ХІІ-VІ в.пр.Хр./. Поне част от тях са били покрити с могилни насипи, по-късно унищожени. Долмените на територията на Община Минерални бани се намират край с. Сърница в местностите: Наредените камъни, Побит камък, Сойката, Орлови скали, Каракая. История Ландшафтът, който се разкрива пред очите на пътуващия в тази част на страната е доста по различен от този от преди няколко века. Релефът не е претърпял особени промени през последните десетина хилядолетия, но по отношение на останалите елементи, промените са значителни. Първата голяма разлика в сравнение със съвременността е, че в древността районът е бил почти изцяло покрит с вековни гори. Според документи от ХVІІ век, не само планините, но и долините по поречията на реките са били гъсто залесени. Селищата и обработваемите земи около тях са били незначителни по размери островчета сред горските масиви. Масовото изсичане на горите започва след ХVІІІ век, когато нарастващото население в района започва да разчиства нови земи за земеделие, а успоредно с това се провежда и сеч за добив на дървесина, която със салове по р. Марица се транспортирала към Одрин и Цариград. Наличието на огромни горски масиви, както и някои неголеми различия в климата били причината местните реки в древността да са били значително по-пълноводни. На територията на общината има 52 културно-исторически паметници с местно и национално значение, регистрирани от Националния институт за опазване паметниците на културата. Те са от различни епохи и са разпръснати из територията на общината – често намиращи се в горски и ненаселени местности. Мекия климат, прекрасните условия за земеделие и скотовъдство, наличието на минерални извори и пълноводни реки са причината, поради която районът е бил заселен от най-дълбока древност. Минерални бани носи славата си на балнеоложки курорт още от римската епоха, когато топлите извори (14 на брой) са привличали хората с целебния си ефект. Безспорен е факта, че още през ІІ в. около топлите минерални извори е съществувало селище. Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди. Особено интересни за културен туризъм са тракийските мегалитни паметници. Названието им в буквален превод означава “голямокаменни” – изградени от внушителни по размери каменни блокове. Всъщност, истински мегалитни паметници в Тракия са долмените и кромлехите. По аналогия, както и по териториална, хронологическа и културна общност към тях се причисляват и други паметници като скални гробници, ниши, басейни и др. Твърде често те се срещат обединени във внушителни култови комплекси, какъвто има при село Сърница. Като правило мегалитите са разположени в красиви местности, върху височини с изявени над околния терен скални масиви, от които се откриват живописни панорамни гледки. Племенната принадлежност на създателите на мегалитните паметници не е категорично доказана. Археологическите данни за живота на тракийското население от ранножелязната епоха по тези земи са доста оскъдни. Все пак от досегашните изследвания е ясно, че през този период тук е налице една доста разгърната селищна система, съставена както от открити селища с неголеми размери, така и на добре защитени крепости, строени най-вече по естествено укрепени височини.