Общинска администрация Пирдоп

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Общината има 2 населени места с общо население 8 293 жители (01.02.11 г.). Община Пирдоп разполага с един язовир на територията си, който се намира на 4 км от село Душанци. Пирдоп е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Златица. Градът е административен център на Община Пирдоп. Пирдоп е изходно място на туристически маршрути за х. "Паскал" и връх Паскал (2029.1 м н. в.) в Стара планина, Еленска базилика, с. Душанци, гр. Панагюрище, гр. Копривщица и по Средна гора. В града има туристическа спалня с 30 легла и отряд на Планинската спасителна служба. Природна забележителност в Пирдоп са деветте канадски секвои, засадени през 1930 г. на гара Пирдоп, пред НУ "Тодор Влайков", в двора на църквата "Свето Успение Богородично" и частни дворове. Сега техният брой е значително увеличен с израслите в центъра на града и на различни други места. Обекти за посещения и разглеждане са фонтанът в центъра на града (построен през 1956 г.), паметникът на Тодор Влайков (1975 г.), читалище "Напредък", Музей "Луканова къща", Къща-музей "Никола Пушкаров", храм "Свето Успение Богородично" Еленска базилика Музей "Луканова къща" Къща-музей "Никола Пушкаров" Училище-паметник "Тодор Генчов Влайков" Църква "Свето Успение Богородично" Язовир "Душанци" Мост "Куфарита" Хижа "Паскал" Местности "Бобьовица", "Златьовица", "Казаните" Територията на общината е социализирана още в дълбоката древност. Землището й е било обитавано от тракийското племе великокойлалети, който към V - IV в. пр. н. е. стават част от голямата държава на бесите. Повече от 180 тракийски могили свидетелстват за тяхното присъствие в региона. Активният живот продължава през Античността и Средновековната епоха. През землището на общината е преминавал старият римски път от Сердика (София) към Аугуста Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над с. Душанци. Множество археологически паметници и градища в близката околност от XI - XIV в. пък говорят за развит поселищен живот по време на Ранното, Същинското и Късното Средновековие. Известен паметник, от това време е Еленската базилика, построена в края на V - началото на VI в. и преустроена в годините на византийския император Юстиниян Велики (527 - 565 г.). За първи път селището се появява в писмените извори в османски регистър от 1430 г. под името Протопопинци. То е доказателство, че в него е резидирал най-старшият по длъжност свещеник в района - протопопът. Топонимът Пирдоп е известен от 1727 г., за първи път записан в един поменик на Гложенския манастир. В ранната османска епоха селището е най-голямото в района, стожер на българщината в Средногорието. Тук е регистрирано значително присъствие на население със специални задължения - войнуци, отделни представители на което има до средата на XIX в. За наличието на църква в Пирдоп може да се говори от 1618 г., когато местният свещеник дава лични средства за осигуряване на необходимата му богослужебна книга. През 1698 г. 53 дарители закупуват за нейните нужди известния Протопопински дамаскин - книжовен паметник на Етрополската школа. Сред книгите й през 1874 г. е намерен един от българските книжовни паметници от XIII в. - Пирдопския апостол. До средата на века тук работи последният български дамаскинар и преписвач - даскал Тодор Пирдопски, от чийто ръце са произлезли над 30 достигнали до нас книги, сред които един препис на Паисиевата история. Запазени до наши дни от Пирдоп има още два такива преписа. В годините на Българското възраждане Пирдоп се развива като крупен икономически център. В града работят над 700 чарка за производство на гайтан, развити са още килимарството, платнарството, абаджийството, папукчийския, сапунджийския и златарския занаяти, овцевъдството, търговията и джелепчийството. През 60-те и 70-те години на XIX в. местни търговци, джелепи и бегликчии предлагат стоки на Узунджовския и Ескиджумайския панаири, в Цариград, Бурса, Смирна, Щип, Белград, Букурещ и други селища в Османската империя и извън нея. В стопанско отношение си съперничи с такива икономически развити центрове от българските земи като Габрово, Карлово, Калофер, Котел и др. Тук е регистрирано едно от първите акционерни дружества в страната - 8-те производители и търговци имат кантори из цялата Османска империя и над 2.5 млн. гроша оборот годишно. Училище в Пирдоп съществува още от XVII в., което от 1820 г. става общинско. Взаимно училище е разкрито през 1840 г., класно към 1859, а девическо - през 1863. Читалище под името "Съгласие" се образува през 1871 г. В революционните борби населението се включва още по времето на Васил Левски, който учредява тук комитет (1870 г.). В навечерието на Априлското въстание (март 1876 г.) друг апостол - Тодор Каблешков от Копривщица, подновява съществуването му. Участник в Ботевата чета от Пирдоп е кундурджията Димитър Ночев. В Българското опълчение от града участват 37 души. След Освобождението Пирдоп е от малкото в страната градове, които имат четирима депутати в Учредителното и Първото Велико народно събрание през 1879 г. - Лука х. Павлов, опълченецът Димитър Савов и учителят Манол Златанов и Харалампи Златанов. В последните 40 - 50 години Пирдоп се изгради като център на медодобивното производство в България и с основание бе определян като медната столица на родината. Някогашният Медодобивен комбинат (открит през 1958 г.) преди 11 години бе приватизиран от белгийската компания Юмикор. В момента предприятието е част от най-голямата производствена единица в областта на добива и преработката на цветни метали в Европа - германската компания Норддойче Афинери.