Общинска администрация Пещера

Община Пещера (17 472 ха) е разположена в Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина. По дефилето на река "Стара река" минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите "Батак", "Беглика", "Широка поляна", "Доспат". На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с.Радилово и с.Капитан Димитриево. Град Пещера се намира на 20 км. от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София. На 16 км от Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак" - за летен плаж и риболов. Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството. От общата територия на Община - Пещера около 40% е заета с гори, което се отразява благоприятно върху екологията и способствува за развитието на дърводобива, дървопреработването и ловния туризъм. Климат Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 м. Средната годишна температура е 12.6оС. Валежите са сравнително добри - от 670 до 680 л/кв.м. годишно. Водни ресурси На територията на общината съществуват осем гравитачни извора с минимален дебит 20 1/8 и максимален дебит 42 1/8, сондажни кладенци с дебит 30 1/8 и един карстов извор с дебит 12 - 30 1/8. Водните ресурси в Община - Пещера са достатъчни за 100% водоснабдяване на населението, което е осъществено. Култура Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 година, а читалище "Надежда" - през 1873 година. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски. Църквата "Св.Димитьр" е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 - 1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: "Богородица Одигитрия", определена като изпълнена през 17-18 век, "Велик архангелски събор" - датирана от 1830 година, "Св.Димитър" - датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции "Богородица ширшая", "Благовещение" и някои старозаветни пророци. В метоха на църквата "Св.Петка" е разположена експозицията на Общинския исторически музей. На територията на общината развиват дейност три читалища, един Дом на културата и картинна галерия "Проф.В.Стайков". Община - Пещера дава на България един капитал от талантливи политици, общественици, учени в ново и най-ново време. Това са 5 министри - Георги Кьосеиванов - министър председател, Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Георги Теохаров - министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев - министър на социалните грижи и Никола Стоилов - министър на земеделието. От Пещерската община тръгват към върховете на науката и културата: един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам.декани. Прославят името на България учени като: акад.Веселин Хаджиниколов - историк, проф.Янко Тодоров - мастит учен в античната история, проф.Димитьр Пасков - лекар - фармаколог, откривател на "Нивалина", проф.Димитьр Ранев - известен хирург, проф.Веселин Стайков - художник, световно известен график, проф.Никола Хаджиев - спортист - спортна гимнастика, проф.Людмил Стайков - изтъкнат кинорежисьор, доц.Димитър Пунев - актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров - един от ветераните на българската кинематография и др. Туризъм Едно малко кътче от земният рай наречен България е община Пещера, простираща се от изток на запад в полите на Родопите на надморска височина от 450 до 1350 метра. В този загадъчен край безспорно ви очакват загадъчни преживявания. Общината граничи на север и северозапад с община Пазарджик, на запад – с община Ракитово, на юг и югозапад – с община Батак, на изток – с община Брацигово. Разстоянието до София е 140 км, а до Пловдив – 45 км. На територията й уникално са се съчетали климат, природните феномени, географското разположение, животинските видове, историческото наследство и природните забележителности. Условията и климата на община Пещера са изключително благоприятни за климатолечение, възстановяване, зимни спортове, екотуризъм, лов и риболов, спелеология. Антропогенни ресурси В културните пластове в околностите на Пещера са намерени остатъци от хилядолетна култура: кюпове, саркофази, фрагменти от керамика, строителни материали, монети, накити, култови предмети, пътища, мостове, крепости и др. Правени са проучвания и разкопки на няколко обекта: Крепостта “Св. Петка”- разположена на едноименен хълм. Селищна могила “Банята”- намираща се на 1,5 км. западно от с. К. Димитриево в община Пещера. Тракийските крепости: “Киево кале”, “Перун”, “Тъмбра”, “Св. Никола”, “Гагово дере” в района на Пещера са разкрити за проучване през 1973г. Интерес представляват намерените и проучени находки в пещера “Снежанка”. В една от залите са разкрити археологически останки от живота на тракийското племе беси - бронзова игла, глинени съдове, съдове за вода украсени с врязани линии, датирани от бронзовата епоха. Архитектурни обекти В града ни има 40 архитектурни обекта, обявени от НИПКИ и Министерството на културата за архитектурни паметници с местно значение. През 2002г., храма “Св. Димитър” - строен в периода от 1825г. до 1831г. е утвърден за архитектурен паметник на културата от национално значение - признание за Пещерската архитектурно-строителна школа. Забележителен архитектурен, възрожденски паметник е и Часовниковата кула построена между 1650 и 1710г. Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и търговски заведения. Църкви и параклиси Далеч, назад в древността, при възникване на селището, то се състои от десет махали, възникнали около езическите оброчища, станали след покръстването на траките през 196г. християнски параклиси. Това са: ”Св. Марена”, “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Димитър”, “Св. Петка”, “Св. Варвара”, “Св. Георги”, “Св. Елена и Константин”. Те обслужват и славяни и българи, за да достигнат до наши дни. Подлагани са на разрушения и пожари от поробители, за да бъдат възстановени по-късно. Във Възрожденска Пещера издигат ръст църквите: “Св. Петка”- изградена около 1710г., според намерения от Ст. Захариев антимис, изгорял при пожара на църквата през 1902г. и възстановена след това; “Св. Димитър”- строена на мястото на малка дървена църква в периода 1825-1831г.; Храмът “Св. Богородица” строен през 1864-1865г. Пещери Пещера "Снежанка" е наречена подземен дворец и е една от седемте най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името и на основание фигурите напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Тя е дълга 220 м и заема площ 3130 кв.м. и има над 600 000 сталактити. Намира се на 5 км. югозападно от гр. Пещера в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло. Има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голямата зала, Каменната гора. Включена е в 100-те национални туристически обекти на страната. По своята пищност и красота в туристическата анкета е поставена сред 4-те чудесни български пещери -" Магурата", "Леденика" и "Съева дупка". През 1979г. е обявена за природна забележителност годишно посещавана от около 10 000 души. Пещера"Юбилейна" се намира на 600 м. надморска височина. Дължината й е около 1000 м. Открита е на 12 февруари 1974г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че "Човекът от бронзовата епоха е познавал "Снежанка" и "Юбилейна" и в тях е търсил подслон, сигурност и вода". Резервати Резерват “Купена” Обявен през 1961г. за биосферен, със световно значение, намиращ се под закрилата на ЮНЕСКО. В него има дендрариум за производство на фиданки от различни дървесни видове - сребрист смърч, секвоя, различни видове ели, златен кипарис, метасеквоя, американски ясен, около 10 вида защитени птици и др. Резерват “Сокола” Обявен през 1973г. и обхваща площ от 127.2 хектара. Намира се на 8 км. западно от Пещера и на юг от летовището “Св. Константин”. В него също има много дървесни видове и растения. Богат е на разнообразен дивеч. От “Соколската скала”, намираща се в резервата се вижда като на длан град Пещера, а при хубаво време погледа стига до античния Пловдив. История Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци. Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, прабългари и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура - кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: "Киево кале" "Перун", "Тъмра", "Св.Никола", "Св.Петка" и др. Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това от пещерите в околностите. Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви "Св.Димитър", "Св.Петка" и "Св.Богородица" в гр.Пещера, "Св.Марина" в Пловдив, "Св.Богородица" в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера. Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848г., а читалището "Надежда" - през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски. В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера - Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В Национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участвуват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 06.01.1878г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава VІІІ-ма рота на к-н Сафонов от 123-ти Козловски полк.