Общинска администрация Невестино

Община Невестино се намира в Югозападна България. Разположена е в югозападната част на административно – териториалната единица област Кюстендил и е една от 9 – те общини, които влизат в нейния състав. Общата териториална площ е 442 кв.км.,което й отрежда второ място в област Кюстиндил. На тази голяма територия са разположени 23 – те населени места: Ваксево, Ветрен, Длъхчево Събляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Мърводол, Невестино, Неделкова Гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка Гращица, Смоличино, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец и Четирци. Общият брой на махалите е над 300, като най – голям е техния брой в селата Ваксево, Пелатиково, Еремия и други. В 23–те населени места живеят около 3 800 души население. Около 65 % от тях са едночленни семейства и в над пенсионна възраст. От общогеографската карта е видно,че територията на община Невестино е разположена в североизточните склонове и предпланини на Осоговска планина, в южните и югозападните склонове на Влахина планина. Северните й части заематпоречието на река Струма и равнините и слабо хълмисти терени на Кюстендилска котловина и са с надморска височина от 520 -560м., а в южните – от 600 – 1000м. Осоговска планина заема територия от 4 223кв.м. в Република България и Република Македония. Намера се в най – северната част на Осоговско–Беласишката планинска група от Рило–Родопския масив. В района на планината са селата: Ветрен, Раково, Чеканец, Църварица, Илия, Тишаново, Страдалово, Смоличино, Ваксево, Пелатиково, Длъхчево Събляр, Рашка Гращица, Згурово, Кадровица, Еремия и Друмохар. Брезов рид се намира в източния дял на Осоговска планина,той се простира на изток от Новоселска и Добра река, на юг от Кюстендилската котловина и на север от село Раково. Общата му дължина е около 22км.,а най–високият връх е “Белоток”/ 1 524м./ Пиянечкият гребен е разположен между Осоговския тектонски блок и Влахина планина. През олигоцена,чрез разкъсване са се оформили Тишанско–Църваришкият и Ветренския гребен. Седловината “Черната скала” свързва Осоговска с Влахина планина и през нейната територия преминава държавната ни граница с Р. Македония. Влахина планина заема територия от Р. България и Р. Македония. Простира се в меридионална посока на изток от р. Брегалница и на запад от р. Струма, а Сушечка река я отделя от Малашевска планина. Образувана е от хорстово издигане на земната кора. Най–висок връх е “Кадиица” /1 924м./. Кюстендилската котловина е разположена в поречието на р. Струма. Има формата на неправилна елипса, чиято дълга ос е ориентирана в направление северозапад–югоизток с обща площ от 460кв.км. В най–ниската част на котловината са разположени селата: Невестино, Четирци, Лиляч и Долна Козница. ПЕЩЕРИТЕ - СВОЕОБРАЗНА УКРАСА НА ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА Голямото разнообразие на геоложката основа на Осоговската планина е дала дълбок отпечатък върху особеностите и разнообразието на релефа и. Така например района от планината, обхващаща част от землищата на селата Страдалово, Смоличано, Илия и Ветрен е известен със своя карстов отпечатък, изразяващ се главно в редица пещери. Образуването на пещерите е било резултат от действието на водата върху основния скален състав -доломитите. В района на с.Страдалово по-известни са пропастните пещери: “Мечата дупка”-спускането в която е извънредно опасно, поради редица скални отломъци в тази местност; тази в местността “Люляка” и пещерата “Цея”, чиито вход е декориран от тъмновиолетовите цветове на дивите орхидеи. Интересна е и двувходовата пропастна пещера “Кацата”, на която единия вход е на юг, а другия-от североизток. Уникална по своите образования, с богата вътрешна украса е пещерата “Приказна” край с.Смоличано. Намира с в скалата от която скача малкия, но красив водопад “Св. Яна” и отстояща от р.Елешница на около 20 м. Пещерата е хоризонтална, разклонена, едноетажна, с дължина около 17 м. Същата е извънредно влажна, с капеща вода от тавана и . Нейното богатство се състои в сталагмитите, украсяващи пода и в дендритите, представляващи дървовидни кристални форми , анемолитите и хеликтитите. В пещерата живее и колония от прилепи. Зад пещерата “Приказна”, току над светената вода е отвора на наклонената с дължина около 48 м.пещера “Св. Яна”. Тя е неразклонена, едноетажна и влажна. “ГОЛЯМАТА” ПЕЩЕРА В ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА В най-крайните югоизточни делове на Осоговската планина, на границата на землищата на кюстендилските крайгранични села / има се в предвид границата с република Македония/ Ветрен и Илия се намира “Голямата “ пещера. Така е наименована от спелеолозите на пещерния клуб при туристическото дружество “Еделвайс” гр.София, които през 70-те години на изминалия век подробно я проучиха и картираха. Сред местното население пещерата е известна под името Илийската пещера, отворът на която е насочен към разположението под нея в източна посока с.Илия. Пещерата се намира на надморска височина 1 270 м., на няколко десетки метра под издигащия се на север от нея голям каменист връх “Човека” /1334м./, чиито западни дипли са обкичени с иглолистни гори. Ниско под върха водят началото си реките: Каровска река -на запад, Мала река -на северозапад и Джебряна на североизток. Входът на пещерата е обърнат на изток и от него се открива прекрасна гледка към долината на река, Речица служеща за граница между Осоговската и Влахина планина, а в далечината и към масива на Рила планина. Таванът на пещерата непосредствено до входа е пробит, чрез който отвор частично се осветява началото на пещерата. Тя е едноетажна, суха, неразклонена, с дължина 54 м., 15 м.широчина и височина от 3 до 20 м. Характерни пещерни образования в залата липсват и голяма част от тавана и е опушен от палените в пещерата огньове и от пушека на борина, която местното население е използвало за осветление. Точно срещу входа на пещерата, в дъното на залата се намира тесен проход, който почти е запълнен с пръст и придвижването по-нататък е невъзможно. По всяка вероятност затрупването на процепа е резултат от няколкократните похождения на иманяри. ЧЕТИРСКАТА ПЕЩЕРА В землището на с.Четирци и в крайните североизточни издънки на Осоговската планина, там където най-ниската и част се облива от водите на р. Елешница и Струма, се намира Четирската пещера. Сред спелеолозите в нашата страна тя е известна и под наименованията “Уске” и “Улцата”. Пещерата се е образувала в седиментни скали /резултат на отлагане и последвало изменение на различни минерални вещества/ и пясъчници. Общата и дължина е около 85 м. Във вътрешността и се намират две зали, от които първата е с площ около 12 кв.м., а втората е по-малка. Липсват пещерни образования. На няколко места в залите пода е бил разкопаван-показател, че иманяри са търсели несметни богатства. Легендите свързани с уж пускането на куче в пещерата и излизането му на отсрещния бряг на р.Струма нямат нищо общо с твърдението, че разклонения на същата преминавали под дъното на реката. Цялата пещера е суха, без друг изход и тези факти опровергават горното твърдение. Тя може да се посети като при първите къщи на с.Четирци /идвайки от с.Невестино/ се тръгне по черния път вляво, който преминавайки покрай ливади, овощни и зеленчукови градини и преминал в пътечка за около 10-15 минути достига да пещерата, чиито отвор зее на левия бряг на р.Елешница. Ако за евентуалните посетители на същата представляват интерес археологически находки, то в местността “Градището”, на един километър югозападно от селото, също на левия бряг на р.Елешница, могат да се посетят и останките от късноантична и ранносредновековна крепост. Селото е добре обезпечено с обществен автобусен транспорт до гр.Кюстендил и гр.Благоевград. КАДРОВСКАТА КРЕПОСТ По тясна стръмна пътечка започваща от водослива на реките Лева и Десна над с.Кадровица, за около 1.15 ч.пеша в югозападна посока може да се посетят останките от късноантичната крепост находяща в местността “Градището” , в непосредствена близост до махала “Дълги рид”. На стръмен рид особено на север към долината на Десната река , североизточен спусък на Брезовия дял от Осоговската планина, частично обрасъл с букова гора и на площ около 10 дка.все още се очертава част от крепостния зид изграден от ломени камъни и хоросан. Предполага се , че купчината камъни струпани от южната страна на рида са останки от стражевите кули.Под изобилната шума и изгнилата листна маса все още могат да се срещнат остатъци от строителна и битова керамика. Днес огромни дупки в руините на крепостта свидетелстват за похожденията на иманярите. РЕЗЕРВАТЪТ “ГАБРА” Един от най старите резервати в страната и най старият в Кюстендилският регион “Габра”е разположен в северозападната издънка на Влахина планина, в местността “Малкият средок” в землището на с.Църварица. Обявяването му за такъв е извършено през 1949 година с цел да се запази естествената вековна гора от черен бор с извънредно ценни качества - прави гладки дървета със средна височина около 25 м.,а отделни екземпляри и над 35 м. и с извънредно висока кълняемост на семената му.По тези си качества той държи изключително предимство пред сходните резервати за черен бор в Кърджалииският регион. ЕЛЕНИН КАМЪК В наниза от природни бисери в родния край, достойно място заема така нареченият Еленин камък ,находящ се на левият бряг на извиращата от връх Руен, Осоговска планина река Елешница, на около 3 км. от Чекански мост срещу течението на реката. Параклиса с.Смоличано По баирите в източните ниски делове на Осоговската планина, накитени една над друга са 18-те махали на малкото селце Смоличано скътало в себе си редица природни забележителности. През него тече богатата на пъстърва, най-дълга и най-голяма Осоговска река-Елешница,извираща от връх Руен и вливаща се в р.Струма край с.Четирци. На десния бряг на реката, сред буйна храстовидна растителност и стръмни бигорови скали, едва едва в местността “Манастира”църцорят водите на вече каптираните 2 карстови извора ,чиито струйки образуват водопада “Света Ана”. Преданието говори, че в тази красива местност представляваща съчетание на прекрасни ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета е съществувал манастир изгорен и унищожен по време на потурчването на българите /1648 - 1687/. По- малкият от изворите е вграден в параклис, тачи се като лечебен и още по време на турското робство са идвали хиляди болни от Източна Македония, за да търсят изцеление. СМОЛИЧКИЯТ ВОДОПАД “СВЕТА ЯНА” Една от рядко красивите природни забележителности, закътана в източните ниски делове на Осоговската планина е водопадът “Света Яна” край с.Смоличано. На десния бряг на най-дългата /59 км./ и най-голямата /3,77 куб.м./сек.среден годишенотток при с.Ваксево /Осоговска река -Елешница, сред буйна храстовидна растителност и бигорови скали, в местността “Манастиро” църцорят водите на каптираните два карстови извора, чиито струйки образуват водопадчето “Света Яна”. По- малкият от изворите е вграден в параклис, тачи се като лечебен и още по време на турското робство са идвали хиляди болни от Източна Македония, за да търсят изцеление. ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА - НЕМИ СВИДЕТЕЛИ НА ВЕКОВЕТЕ Изходният ни пункт е магазинът в с.Долно Тишаново.По виещата се над магазина стръмна пътека се преминава покрай Ивановска махала.На 200 метра от голяма поляна, с растящ самотен орех , движейки се на изток по билото в иглолистната гора достигаме за около 40 мин. до известната в района “Маргитина дъбица”, украсена с природозащитна табелка с емблема - силуета на изчезналия вече скален орел и с надпис “Вековно дърво” . Дървото е с височина около 20 метра .На 1 м. над земята обиколката на дънера е 620 см., а короната и заема площ около 25 кв.м..На 2,5 м. от земята започват 10-на големи клона с дебелина 50 -70 см. с много разклонения.Предполага се, че възрастта и е над 400 години. С оглед да се даде възможност за развитието на дъбицата , всички иглолистни дървета влизащи в обсега на короната и и с височина 10 - на метра са изрязани. В района на короната растят дребни иглолистни, дъбови и букови храсти.