Общинска администрация Перущица

Перущица е град в Централна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Кричим. Градът е център и единствено населено място в община Перущица. Перущица се намира в подножието на Родопите. Отстои на 21 км югозападно от Пловдив. Забележителности Историческият музей Историческият музей в Перущица е създаден през 1955 г. и в експозицията си развива историята на селището, преминавайки през поселенията на траки, славяни, сред които се открояват руините на базиликата „Червената църква“ от края на 4 век от Христа с уникалността на архитектурните си форми и стенописи. Музеят е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на БТС целогодишно. Червената църква Червената църква или Червената черква е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика в близост до Перущица. Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че „Червената църква“ край Перущица е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I. Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище, в непостедствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал "Света Богородица", но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден. НАСЕЛЕНИЕ Община Перущица е една от най-малките в Пловдивска област , по брой на населението, което живее на територията й. Към 31.12.2003г. населението в община Перущица е 5506 лица. При територия на Общината от 48 720 дка площ, средната гъстота на населението на един квадратен километър е 113,01 лица. Сравнена със средната гъстота за сраната населението в Общината е пренаселено и се приближава до средната гъстота на населението в Пловдивска област, която е сравнително гъсто населена. Причината за очерталото се състояние е, че освен общинският център на територията на Общината няма други населени места. Наред с това, може да се посочи, че благоприятните природно-климатични условия я правят привлекателна за обитаване. История Перущица, районът около нея, хората живели тук от древността до наши дни, заемат особено място в историческата памет на България. Тази местност е богат извор на археологически находки - свидетели на неспирния ход на нашата история. Смята се , че сегашният град води началото си от древния град Драговец, който по всяка вероятност е бил разположен на 2-3 километра северно от днешните му граници и разрушен по - късно от ордите на турския пълководец Лала Шахин през 1364 година. Опитите на турците да помохамеданчат местното население не успели. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап. По време на Възраждането в Перущица живяли и работили видни просветители и дейци на национално-освободителното движение като Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски-Докторът. В първата половина на XIX век гордите и свободолюбиви перущинци съградили голяма църква „Архангел Михаил”, а до нея – училище, което и до днес е наричано „Даново” , по името на първия учител в него – Христо Г. Данов и е едно от първите училища в България. През 1869 г. Васил Левски основал тук таен революционен комитет, чиято дейност била възобновена по-късно през 1876 година от Георги Бенковски. По време на Априлското въстание през 1876 г. седем дни перущинци удържали непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение турски башибозук, предвождан от Тъмрашлията Адил Ага. В Църквата “Св.Архангел Михаил” въстаналите перущинци предпочели смъртта пред опасността да попаднат в ръцете на петвековния поробител - те намерили сили да посегнат върху живота на собствените си жени и деца, а след това и на себе си. Така загинали 347 човека. Но загинали не като роби, а като свободни хора. По-късно костите на мъчениците били събрани и погребани в същата тази черква. Перущица била опожарена и срината до основи. Градът бил освободен от османско робство на 3 януари 1878 година. По случай стогодишнината от Априлското въстание на хълма „Власевица” бил издигнат Паметник на трите поколения.