Общинска администрация Николаево

Община Николаево граничи с три общини: на север и изток с община Гурково, на запад с община Мъглиж и на юг с община Стара Загора. Географското местоположение на общината е много добро. Общинският център - гр. Николаево е разположен до важни транспортни артерии: автомагистрала София-Бургас, магистрален път Русе – Свиленград през "Проходът на Републиката" и задбалканската жп-линия. Община Николаево е разположена в централната част на Република България, в източния край на Розовата долина, между Стара планина и Средна гора, по поречието на река Тунджа. Включена е в териториалните граници на област с административен център Стара Загора. Община Николаево граничи с три общини, както следва: на север и изток с община Гурково, на запад с община Мъглиж и на юг с община Стара Загора. Географското местоположение на общината е много добро. Общинският център - гр. Николаево е разположен до важни транспортни артерии: автомагистрала София-Бургас, магистрален път Русе – Свиленград през "Прохода на Републиката" и задбалканската жп-линия. Територията й заема площ от 96.5 кв.км. или 1.87 % от територията на област Стара Загора. Тя е най-малката и най-младата от общините в областта. Поради местоположението си, релефът на територията на община Николаево е разнообразен – равнин, хълмист и включващ част от Сърнена Средна гора. Средната надморска височина е 380 м. Община Николаево попада в преходно-континенталната климатична област. Климатът е повлиян от разположението й между двете планински вериги на север – Стара планина и на юг – Средна гора. Ограниченото влияние на северните въздушни маси е предпоставка за сравнително меката зима и лято без големи горещини. Валежите са около средните за страната. Зимата е сравнително мека, снежната покривка е сравнително неустойчива. Климатът е подходящ за развитие на земеделието и отглеждане на трайни насаждения, зърнени и технически култури. През летните месеци се наблюдават значителни засушавания. Като цяло средногодишните количества валежи са достатъчни за пасищата и другата естествена тревна растителност, но са в недостиг за селското стопанство. Почвите в района са разнообразни като превес имат кафявите и кафявите горски почви. Почвите в района са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, етерично-маслени и технически култури, както и някои видове зеленчуци. Водните ресурси включват теченията на реките Тунджа, Радова и Лазова реки са предпоставка за развитието на селското стопанство. На територията на община Николаево няма микроязовири, в непосредствена близост се намира язовир Жребчево, малко използван от местната общност ресурс. Общата площ на водните течения и водни площи е 4807 дка, 3078 дка от които са рибарници. Околната среда в община Николаево е относително добре съхранена. Разположението и в полите на Стара планина и по склоновете на Сърнена средна гора и изключително ограниченото производство на единственото голямо промишлено предприятие – фирма ЕЛПО, предполагат чистота на въздуха, водата и почвите. Селищната мрежа на община Николаево се състои от 4 населени места. Административен център на общината е град Николаево. В нея се включват и селата Нова махала, Елхово и Едрево. Стратегическото разположение на общината, близостта и до важни транспортни артерии като подбалканската автомагистрала София-Бургас, магистралния път Русе-Свиленград, който е на 2 километра, сравнително доброто състояние на пътната мрежа между селищата, наличието на гара, я правят удобно за пребиваване място, разположено в централната част на страната. Близостта до две планини, изобилието на зелени площи и водни басейни, както и липсата на големи промишлени замърсители определят околната среда в общината като чиста и приветлива. Има добри условия за опазване на жизнена биологична структура на средата. Общината е богата на подпочвени води. В землището на с. Нова махала расте осенът - един от защитените дървесни видове, а в района на Николаево има блатен аир. В землището на с. Едрево гнезди сивата чапла, която се числи към защитените животински видове. История Град Николаево е основан през 1878 година като първите заселници са около 60 семейства, придошли от села в планината. Носи името на руския генерал Николай Николаевич. Обявен е за град на 18.08.1977 година. В действителност хрониката на района датира преди повече от 2 хилядолетия. Още Рим е смятал това място за стратегически кръстопът . За това свидетелства историческият хълм Хисара /Асара/, който се издига в северната част на града. На хълма са запазени останки от крепостта, която е използвана и в българското Средновековие. Тя е открита през 1987 година и през 1988 година са извършвани археологически разкопки. В резултат от тях, археолозите правят следната периодизация , съобразно хронологията на културните пластове: Ранно-желязна епоха І-во хилядолетие пр.н.е. Ранно- византийски период ІV-VІ век Ранно-български период ІХ-Х век Средно-български период ХІ-ХІІ век Късно- български период ХІІІ – ХІV век Историята на крепостта и на откритата на същото място църква от ранно-византийския период не са достатъчно проучени. На около 3 километра северно от хълма се намира южният край на историческия проход Хаин Боаз. На юг селището стига до левия бряг на река Тунджа. На изток тече река Радова – продължение на Хаин боазката и Лазовската реки.