Областна администрация Видин

Област Видин се намира в северозападната част на България и обхваща площ от 3022 кв. км, което представлява 2.7% от територията на Република България.  Географското положение на областта векове наред е благоприятствало развитието й като транспортен, търговски, културен и политически център.  Област Видин е входно - изходната врата на Република България за Европа и света.  На север областта граничи с Република Румъния, на запад е в съседство с Република Сърбия, на юг е оградена от Стара планина, а на изток граничи с област Монтана. Северната ни граница - река Дунав, обуславя възможността за преки връзки с всички страни от Дунавския басейн.  През областта преминават два транс- европейски коридора - № 4 Крайова /Р. Румъния - Видин – София – Кулата/ и № 7 Рейн- Майн - Дунав.  Територията на областта включва 11 общини: Видин, Бойница, Брегово, Белоградчик, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене.  Към края на 2006 година постоянното население на област Видин възлиза на 114 769 жители.  История Област Видин е с изключително богата история. Видин е изграждал своята структура и облик в течение на столетия. Античният римски, средновековният български, турският, следосвобожденският и новият Видин са се напластили един върху друг. Сложно са преплели своите характерни белези, взаимно са се отрекли или са продължили връзката си във времето. В първото хилядолетие пр. н. е. тук живеят тракийските племена Мизи и Трибали, покорени и включени в пределите на Римската империя през I-ви век от н.е. Многобройни паметници, архитектурни фрагменти, скулптурни фигури, произведения на бронзолеярството и грънчарството свидетелстват и днес за възхода на античните Рациария (с. Арчар) и Бонония (гр. Видин) в епохата на Римското владичество.  През XIII - XIV век Бдин е не само политически, но и важен стопански център на северозападните български земи със силно развити занаяти и приложно изкуство, голям производител на зърнени храни и наред с това център на оживена книжовна дейност. Бдинската крепост пада последна под властта на османските нашественици. Самоотвержена и героична е борбата на българското население от Видинския край през втората четвърт на XIX век. Зараждат се бунтове и въстания в Белоградчишко, Видинско и Кулско. Макар и неуспешни тези въстания показват на европейската общественост, че в България зреят революционни сили, способни на борба за политическо освобождаване.  През февруари 1878 г. Видин е освободен от османско иго.  В продължение на 2 хилядолетия областта е била важен военен, транспортен и търговски център.  Днес Видин представлява една сложна плетеница, наситена с елементи от всички периоди на възход и падение през които е преминал градът. Запазени са сгради или части от тях от всички етапи на развитие. Исторически сформиралото се пространство на града и сградите, разположени в него, реката, към която той е обърнал лицето си, зеленината, която го обгръща и атмосферата, предизвикана от духовните следи на времето, създават неповторимостта на този град, наречен Видин. Климат и релеф Географското положение на областта обуславя умерено-континентален климат със сравнително студена зима и горещо, с недостатъчно валежи лято. Средногодишната температура е 11.2 С, като най-топъл е месец юли със средна температура 23.1 С, а най-студен – януари –1.7 С. Валежите са сравнително добре разпределени по сезони, като в ниската част на областта са около 550-600 мм/м2, а в по-високите райони достигат до 750 мм/м2. Неблагоприятно е лошото им разпределение в различните години с често случващи се продължителни засушавания. През зимата около 50 дни има снежна покривка, като по-трайна е тя в припланинските райони на Стара планина, където климатът е влажен и благоприятства развитието на горска растителност. Преобладаващите ветрове са от северозапад, но през зимата са по-често от изток – североизток.  Областта включва обширни площи: полета, хълмове и малки горички с разнообразен релеф. От североизток на северозапад се редуват части от следните морфографски единици: Дунавска хълмиста равнина, Предбалкан и Главна старопланинска верига, които водят до постепенно увеличаване надморската височина на релефа в същата посока. Обширните крайбрежни низини – Видинска и Арчаро-Орсойска са едни от най-плодородните земи, превърнати в обработваеми площи за отглеждане на разнообразни селскостопански култури. Районът на Предбалкана започва от Връшка Чука и се простира до подножието на Стара планина. Най-добре изразени уединени височини тук са Рабишката могила (461 м) и рида Белоградчишки венец (1125 м), изграден от твърди варовици и прорязан на много места от притоците на р.Лом. В тази част на Предбалкана широко са разпространени повърхностни и подземни карстови форми (пещери - около 30 на брой) и свързаната с тях подземна карстова хидрография. Най красива е пещерата “Магура”, разположена северозападно от с.Рабиша при Рабишката могила (Община Белоградчик). Стара планина се явява климатична преграда и оказва влияние върху режима на оттока на реките, водещи началото си от нея.  Туризъм Туризмът е приоритетен отрасъл на българската икономика със сериозен потенциал за развитие. През последните години значението му за социално-икономическото развитие на страната и делът му в БВП непрекъснато нараства. Налице са повишени инвестиции в инфраструктурата и подобрения в правната и институционална рамка за него. Значително се увеличава броят на МСП в сектора. Туризмът във Видинска област е представен основно чрез фирмите, предлагащи хотелиерски услуги, заведенията за обществено хранене и лицензираните туристически агенции. Природните и културни забележителности на областта, нейната богата история, превръщат региона в интересно място за различните видове туризъм.  Инфраструктура ТРАНСПОРТНИ МРЕЖИ  Географското положение на Област Видин в най-северозападната част на Република България, разположението й на две държавни граници – с Република Румъния и Република Сърбия, и границата на североизток с р. Дунав, й отреждат значимо място в националната и европейска транспортна мрежа.  Транспортната система в Област Видин е представена от добре развита пътна мрежа, воден, железопътен транспорт, и потенциална възможност за развитие на въздушен транспорт. Това предоставя изключително добри възможности за развитието на интермодален транспорт и утвърждаването на областта като транспортен и логистичен център.  През областта преминават два трансевропейски коридора - № 4 Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава–Будапеща-Крайова(Румъния)-Видин-София-Солун/Пловдив - Истанбул и № 7 р. Дунав (Рейн–Майн-Дунав).  Пътна мрежа  Трансевропейски коридор №4  От първостепенно вътрешно и международно значение за област Видин е преминаващият през територията й път Е 79 Граница Румъния - Ферибот Видин - о.п. Видин - Димово - Ружинци - Монтана - Враца - ок.п. София - о.п. Благоевград - граница Гърция, който е част от трансевропейски коридор №4, свързващ Югоизточна с Централна Европа.