Областна администрация Габрово

Географско положение Област Габрово (район от ниво 3/NUTS 3) се намира в северната  централна  част на Стара планина и на страната. На юг Габровска област граничи с област Стара Загора, на североизток с област Велико Търново и на северозапад с  област Ловеч. Петте области - Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград формират Северен централен район (район от ниво 2/ NUTS 2), част от район от ниво 1 Северна и Югоизточна България. Общата територия на областта е 2 023 кв.км. и обхваща 356 населени места, администрирани в четири общини - Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна. Релеф Габровска област се характеризира с разнообразен полупланински и планински релеф. На север са разположени Севлиевската и Габровската височини, както и синклиналното плато Стражата, очертано от отвесни варовикови стени, и Севлиевската котловина от Предбалкана, а на юг – северните склонове на Калоферска, Шипченска и Тревненска планина от Стара планина. В геоморфологично отношение областта попада в обхвата на 2 различни части на Старопланинската област – Предбалкан и Стара планина. Тя определя и значително голямата средна надморска височина на района (392 м.). Най-високият връх е вр. Росоватец (Караборун) в Стара планина (1970 м). Климат Областта спада към умерено-континенталната климатична подобласт и обхваща части на три от районите и: среден климатичен район от Дунавската равнина, Предбалкански климатичен район и Планински климатичен район. Регионът е изключително благоприятен за човешкия организъм от климатична гледна точка и е подходящ като територия за възстановителен туризъм. Известни в страната са вече климатолечебните планински курорти Дряново, Трявна, Плачковци, Царева ливада и Люляците, оказващи лечебно въздействие върху заболявания на дихателната система, сърдечно - съдовата система и опорно – двигателния апарат. Води Управлението на водите на територията на Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Речният басейн е основна единица за съвместно управле­ние на повърхностните и подземните води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми. Област Габрово се отнася към Дунавския район с център Плевен, тъй като територията и се разпростира по бреговете на реките Янтра, Паничарка, Синкевица, Жълтешка, Росица, Видима, Тревненска и техните притоци. Югозападно от град Габрово е изграден язовир “Христо Смирненски”, който е основен източник на питейна вода за града. Останалите общини изпитват периодичен недостиг на водни ресурси за битово и индустриално потребление, поради неравномерното годишно разпределение на оттока. Довършването на строителството на двата язовира “Нейковци” (община Трявна)  и “Бяла” (община Севлиево) би решило трайно този проблем. Промишленост Основният отрасъл в областта е “Промишленост” с три основни направления: Добивна промишленост, Преработваща промишленост Снабдяване с електроенергия, газ и вода Произведената продукция в промишлеността като цяло за 2004 година възлиза на 695,8 млн. лева. Частният сектор в промишлеността заема 98,0% при 91,8% за 2000 година. През 2004 година в сравнение с 2000 се увеличава относителният дял на приходите в следните направления: производство на изделия от каучук и пластмаси – с 5,5 пункта; производство на текстил и облекло с 1,9 пункта; преработваща промишленост, некласифицирана другаде – с 1,7 пункта; производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия с 1,0 пункта; производство на машини и оборудване – с 0,6 пункта. В същото време намалява относителният дял на произведената продукция в производството на лицеви кожи и изделия от тях – с 3,7 пункта; производство на метални изделия, без машини и оборудване – с 2,8 пункта; производство на химични вещества, продукти и влакна – с 0,9 пункта производство на дървен електрооптично и друго оборудване – с 0,5 пункта. Увеличение на делът спрямо 2000 година има продукцията от дейностите: производство на изделия от каучук и пластмаси – с 5,5 пункта; производство на текстил и облекло – с 3,4 пункта; производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделеия с – о,7 пункта, производство на мебели – с 2,0 пункта Намалява обаче относителният дял на продукцията от дейностите: производство на лицеви кожи и изделия от тях – с 3,6 пункта ; на машини и оборудване – с 3,3 пункта; на химични вещества, продукти и влакна – с 1,2 пункта; на метални изделия без машини и оборудване – с 1,1 пункта. В произведената продукция от основното направление “Преработваща промишленост” водещо място има община Севлиево, чийто относителен дял за 2004 година е 52,5%. В сравнение с предходната година обаче, нейният относителен дял намалява с 0,8 пункта На второ място е община Габрово – 41,5%., чийто дял в сравнение с 2003 година нараства с 1,2 пункта. Селско стопанство Подобно на промишлеността и селското стопанство преживява големи структурни промени, резултат от възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Габровска област не е интензивен земеделски район, което определя земеделието като не приоритетен отрасъл в областта. Основната причина се дължи на липсата на значителни плодородни обработваеми площи и географското положение на областта, която обхваща предимно планински и предпланински терени. Това обуславя разпокъсаността, маломерността и отдалечеността на голяма част от земеделските земи. Строителство На територията на областта се стопанисват 1 018 192 дка. земеделска земя, от която обработваемата е 684 273 дка. или 67%. В този отрасъл на територията на областта работят 171 фирми, според текущата статистика. 111 от тях са регистрирани в община Габрово. Строителните предприятия са специализирани в следните дейности: високо строителство, проектиране, облицовки и настилки, изработване на метални изделия, пътно строителство и други. През 2004 година стойността на продукцията на строителните предприятия и фирми в област Габрово е 50,4 млн. лева, от които 48,3млн. лева (95,8%) са от частния сектор. В сравнение с 2000 година делът на частния сектор значително се увеличава – с 23,9 пункта. Нетните приходи от продажби в строителството за 2004 година възлизат на 52,6 млн. лева, от които реализирани в частния сектор 50,4 млн. лева или 95,8%. За разглеждания период най-малко жилища са въведени в експлоатация през 2003 год. Туризъм Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският въздух, природните и историко-етнографски забележителности, архитектурните резервати и комплекси, паметниците на културата правят областта привлекателно място за вътрешен и международен туризъм. Голям туристически потенциал за региона са природните му забележителности. На 25 км. югозападно от Габрово, сред уникална природа и характерен релеф е разположена най-голямата старопланинска поляна Узана. Тук се намира географският център на България. Ясно изразеният планински релеф, дългите и стръмни склонове и високи била, благоприятстват развитието на зимните спортове. Летният сезон също предлага добри възможности за познавателен и алтернативен туризъм. Богатото биоразнообразие на редки и защитени видове привлича любители от всички краища на страната. От изключително значение за развитието на туризма са двете защитени територии: Национален парк “Централен Балкан” (сертифициран от Европейската мрежа от защитени територии със запазената търговска марка PAN Parks) Природен парк “Българка”. Люляците е красива планинска местност, разположена на 15 км. от Габрово с надморска височина 840 м. Високото съдържание на озон и аерохимичният състав на въздуха са благоприятни при лечение на заболявания на белите дробове и дихателните пътища, алергенни заболявания, хипертонична болест и начална артеросклероза, ендокринни-обменни заболявания, неврологични заболявания. Съществува възможност за развитие и на балнеоложки туризъм. Привлекателността на региона се крие не само в геоморфоложкото разнообразие и чистата природна среда. Тя почива и на изключителното богатство от антропогенни ресурси, включващи както исторически паметници с образователна стойност и културни обекти, така и събития и развлекателни атракции с международно значение. В габровския регион има няколко паметни места с голямо историческо значение. Своето място и особена роля в миналото на България има Шипченския проход, който минава край връх Шипка, на 22 км южно от Габрово. Познат и използван още в древността като удобна пътна връзка между Северна и Южна България, днес той има и своето културно значение като паметник на историята. С голямо историческо значение е и Соколският манастир. Построен е на висока отвесна скала в долината на река Янтра, на около 9 км. от град Габрово. Основан е през 1833 година от архиепископ Йосиф Соколски. Църквата е построена през 1834 година от майстор Константин от Пещера, украсена е с библейски и евангелски стенописи, рисувани през ХІХ век. В двора на манастира е уникалната осемстенна чешма, строена от възрожденският майстор Кольо Фичето. Заедно с културно-историческата стойност манастирът притежава добра материална база (50 легла) - традиционно дава подслон на туристите, търсещи романтиката и природната красота. За Възрожденско Габрово напомнят няколко културни паметници. Най-старият от тях е Априловата чешма, изградена през 1762 г. В центъра на града се намираБаевият мост, завършен през 1855г. Часовниковата кула на площад "Възраждане" също е част от старо Габрово. От този период са църквата "Св. Богородица" иАприловската гимназия, с ценна историческа и архитектурна стойност.