Областна администрация Кюстендил

Територията на Кюстендилска област с географското си положение, природни дадености, специфичното културно-историческо наследство и с развитието  на европейските транспортни коридори Е-4 и Е-8, е изключително подходяща за туризъм. Великолепното съчетание от благоприятен климат, минерални води, екологично чиста, богата на природни забележителности среда и уникални паметници на културата характеризират Кюстендил и региона като “златна мина “ за развитие на комплексен туризъм: Спа, Балнеологичен, Културен, Планински, Ловен,  Зимен, Селски и др. форми на туризъм.  Балнеологичен туризъм На територията на Кюстендилска област има топли минерални извори, които в съчетание с рехабилитационните центрове биха могли да бъдат оползотворявани от туристическа гледна точка. Наличието на геотермални води непосредствено в обекти–паметници на културата и в зони с концентрация на културно–историческо наследство е потенциал за развиване на балнеоложки туризъм . Основен структурообразуващ фактор за развитието на областа през вековете са топлите минерални извори, чиито лечебни свойства са допринесли за известността на града през вековете и сега. Днес в санаториумите на града са разкрити кабинети за лечение на артроревматични заболявания, гинекологични заболявания с лекуване на стерилитет у жената, неврологични и кожни заболявания, отравяния и др. Лековитата минерална вода, заедно с добрите климатични условия, красивата природа и богатата културна традиция, създават отлични условия за пълноценен отдих за българските и чуждестранни туристи и гости на региона.  Културен туризъм Понастоящем, съгласно утвърдения и обнародван регистър на региона, със статут “на паметници на културата”  са защитени 1052 индивидуални и групови паметника. От тях : паметници със световно значение-1, национално значение- 35,паметници на културата от местно значение-218,  в ансамбъл –776, за сведение-22. От тях 194 са археологически, 710 архитектурни, 54 исторически и 94 художествени. На територията на региона се намира културно –историческия паметник със световно значение Рилска света обител, гр. Рила-Рилски манастир,обявен за Паметник на културата от световно значение/ VІІ редовна сесия на Комитета за световно наследство- Флоренция, 5-9.ХІІ.1983г). Планински туризъм В региона планинският туризъм е представен от маршрутно-познавателния туризъм  като отлични възможности за него предлагат добре обозначените маршрути в Рила и Осогово, водещи до добре известни национални обекти   Зимен туризъм    Осоговската планина е изключително благоприятна за развитие на зимни спортове и ски туризъм. Средната височина на снежната покривка за периода Ноември – Април е около 45 см. На места по северните склонове снежната покривка надвишава 1 м и се задържа до края на април. През основните зимни месеци средната височина на снежната покривка е 58,8 см. Икономика Югозападният планов район има най-голямо икономическо развитие и най-висок БВП, но най-големи вътрешно-регионални различия. Област Кюстендил се нарежда след областите София град, София Област и Благоевград и е преди  област Перник. Най-високи показатели за брутна добавена стойност /БДС/ за Кюстендилска област имат следните сектори на икономиката:     бизнес-услуги     транспорт и съобщения     преработваща промишленост     държавно управление     търговия и ремонти     енергетика Най- малка БДС се наблюдава в строителството и във финансово-кредитния сектор. Тенденция към устойчиво намаляване на БДС се наблюдава най-изразително при секторите :     селско и горско стопанство     добивна индустрия     преработваща промишленост     строителство Тенденция към устойчиво увеличение на БДС се наблюдава в секторите :      търговия и ремонт     хотели и обществено хранене     транспорт и съобщения     финанси и кредит     бизнес – услуги и недвижими имоти     държавно управление Отрасловата структура на промишлеността в област Кюстендил е съставена от четиринадесет основни сектори, от които водещи и доминиращи са:     Енергоснабдяване, газоснабдяване     Химическа – фармацевтична промишленост     Текстилна промишленост, производство на конфекция и ишлеме     Добивна промишленост и производство на строителни материали     Хранително-вкусова промишленост     Производство на електро-, оптично и друго оборудване     Металургия и производство на метални изделия, без машини     Производство на лицеви кожи и изделия от тях     Строителство     Търговия и услуги  Селско стопанство         Основната задача в развитието на селското стопанство е възстановяване на традициите в овощарството, като максимално се използва научния потенциал на Института по земеделие-Кюстендил. От новосъздадените овощни градини около 70% заемат черешите, 26% - ябълки и остатъкът заемат сливи и вишни.В районите с потенциал за лозарство се наблюдава повишен интерес към създаване на нови площи лозя. География Област Кюстендил е разположена в югозападната  част на страната  и попада в Югозападния планов район за развитие. На север, североизток и изток, областта граничи  със Софийска и Пернишка области, а на юг – с Благоевградска. На запад, границата на областта  съвпада с държавната граница на Република България с  Република Македония и с Република Сърбия и Черна Гора.  Полезни изкопаеми В района на Кюстендилска област има рудни и нерудни полезни изкопаеми.  Кюстендилският въглищен басейн е разположен в северната част на Кюстендилската котловина. Експлоатираният въглищен пласт е с дебелина от 1 до 6.6 метра. Съдържат пепел 25-45 % и сяра 2.9 %. Долната топлотворност е 10.5 МДж/кг. Лигнитни въглища се добиват в  Катрищенския въглищен басейн, полиметални руди (Осоговски руден район), варовик (Конявска планина), гранит (планина Осогово), глини (с. Драговищица) и инертни материали (коритата и терасите на реките Струма, Драговищица и други). По настоящем се експлоатират лигнитните въглища, глините и инертните материали. Един от най-големите басейни на кафяви въглища в страната е Бобовдолски басейн (162 млн. т. запас), който е с най-голямо стопанско значение и въглищата от басейна се използват главно от ТЕЦ “Бобов дол”. Община Дупница е бедна на минерални суровини. В ограничени количества са застъпени пясъци и чакъли за бетон (с. Крайници), керамични глини (с. Яхиново) и доломити, като суровина за металургията (с. Делян). Дупнишката котловина има тектонски произход. Котловинното равнище (полето) има плосък релеф и се характеризира с преобладаващ акумулативен процес. Полето е изградено от алувиални и делувиални материали (кватернерни чакъли и пясъци), които са изградени главно от кристалинни шисти – гнайси. Срещат се и гранити, гранитогнайси и др. Те представляват акумулативна повърхнина, която в по-голямата си част е заета от реките Джерман и Джубрена и вододела между тях. История Благоприятният климат, плодородните полета, напоявани от реките Струма, Джерман, Рилска и техните многобройни притоци, целебните минерални извори и богатите рудни находища в земите на днешната Кюстендилска област са основни фактори тук да възникне и се развие човешка цивилизация още през VI-V хил. пр. Хр. За живота и бита на най-древните обитатели на Кюстендилския край разказват стотиците регистрирани и проучени археологически паметници на културата.