Областна администрация Монтана

ИКОНОМИКА    Анализът на данните за периода 2005 – 2007 година показва, че не са настъпили съществени изменения в структурата на икономиката и съотношението между трите сектора индустрия, услуги и селско стопанство се запазва. В икономическата структура на областта, както и в националната, водещите сектори са индустрия и услуги. Индустриалният сектор от години определя облика на областната икономика. Неслучайно той предоставя и най-много работни места в областта. През 2007 г. отрасълът осигурява работа на 55,7 % от населението. Налице са множество причини, поради които индустрията в момента заема водеща позициия в област Монтана, но основната от тях е експортната ориентираност на отрасъла. Приходите от продажби за периода 2005-2007 г. са показателни в това отношение, въпреки че през 2007 г. е налице отстъп от позициите – 46,5% приходи спрямо 50,2% за предходната година. Експортната ориентираност на този отрасъл обаче го прави и най-уязвим по отношение на настъпилата икономическа рецесия. На фона на всички останали отрасли индустрията търпи най-сериозните икономически последици от кризата. Загубата на някои от външните пазари бързо се отрази върху размера на продажбите и към 2009 г. принуждава фирмите да съкращават работни места, което причинява ескалираща безработица в областта. Услугите са сектор, който осигурява работа на една значителна част от населението. Този сектор е основното направление, в което се развиват дребният и семейният бизнес. В основните показатели за периода 2005-2007 г. няма резки колебания, което е индикатор за това, че  услугите са една от най-стабилните и балансирани по отношение на инвестирането и възвръщаемостта на вложените средства сфери. Традиционният за област Монтана аграрен сектор през годините претърпя тежка криза и множество структурни преобразувания, от които бавно и трудно се възстановява. Икономическите му показатели се характеризират с много ниски стойности, които се запазват през целия период след 2001 г. Налице е индикатор за това, че секторът макар и с ниски темпове започва да се възстановява, и това е нарастващата през 2005-2007 г. стойност на ДМА, като през 2007 г. делът им достига 14,0 %, при 11% през 2005 г. Постепенно, но много бавно, секторът се модернизира главно в резултат от започналото усвояване на средства от Европейския съюз за развитие на селските райони и схемите за директни плащания на селскостопанските производители.  За успешното развитие на сектора в бъдеще са необходими допълнителни инвестиции в модерна селскостопанска техника и оборудване, въвеждане на нови производствени технологии, подобряване на сортовете в растениевъдството, обновяване на породния състав на животните.     При анализа на данните за приходи от продажби се отчита тенденция към растеж при почти всички икономически дейности през изследвания период, както се вижда и от диаграмата по-долу. Тенденцията е най-очевидна в две от тях - промишленост и търговия, ремонт и техническо обслужване, чиито стойности през 2007 г. показват стабилно нарастване в сравнение с 2005 г. Макар и не толкова явни подобни тенденции са налице и при строителство и селско стопанство. Негативна тенденция се наблюдава във важен подотрасъл за областта, какъвто е транспорт, складиране и съобщения. Традиционното за област Монтана селско стопанство също изостава в сравнение с останалите подотрасли. С относителен дял от 45,5 % от приходите от продажби за 2007 г. промишлеността доминира над останалите икономически дейности. На второ място с 35% се нарежда търговия, ремонт и техническо обслужване, на трето място е строителството с дял от 6,5%, докато селското стопанство има едва 3,2%, а транспорт и складиране - 2,9%. При сравнение на стойностите по този показател с периода 2001-2003 г. се очертава разместване в дяловете на първите пет най-развити икономически дейности. Делът на промишлеността нараства от 38,8% през 2003 г. до водещите 45,5% за сметка на търговия, ремонт и техническо обслужване, които от първо място с 39,0% през 2003 г. отстъпват на 35% през 2007 г. Нарастване има и при строителството – от 4,8% на 6,5%. Намалял е делът на транспорт, складиране и съобщения от 4,3 на 2,9%, а селско, горско и рибно стопанство запазва без промяна дела си от 3,2% през целия разглеждан период. Очевидна е необходимостта от привличане на допълнителни инвестиции в сфери като селско стопанство, транспорт и складиране, хотелиерство и ресторантьорство, които регистрират тревожно ниски стойности на приходи от продажби през разглеждания период, и които са важни за постигането на по-балансирано и стабилно цялостно развитие на областната икономика. Промишлеността е един от основните отрасли в областта, в който работят около 35 % от всички заети.  През 2005 г. произведената промишлена продукция е била 300 366 хил. лв, а през 2007 г. се е увеличила близо два пъти до 538 257 хил. лв.  От статистическите данни за броя на нефинансовите предприятия по икономически сектори за 2006 г. става ясно, че частния сектор почти изцяло доминира в структурата на областната икономика. От общо 3970 предприятия, предприятията в частния сектор за 2006 г. са 3938 бр. спрямо 32 бр. предприятия в обществения сектор. Данните за структурата на предприятията сочат, че според броя на заетите през 2006 г. преобладават микро предприятията – 3520 бр. от общо 3970. Малките предприятия с до 49 заети са 364 бр., средните с до 250 заети са 72 бр. и големите с над 250 заети – 14 бр. Общи изводи за състоянието на икономиката в област Монтана Като цяло въз основа на резултатите от анализираните данни за структурата на предприятията в областната икономика може да са направи заключението, че:В структурата на икономиката индустрията и услугите остават най-развитите сектори; Селското стопанство се задържа на много ниско ниво на развитие; В икономиката преобладават микро, малките и донякъде средните предприятия, но обликът на областната икономика продължава да се определя от големите фирми; Основните икономически показатели нарастват, но остават под средните за страната; Въпреки че е налице напредък в осигуряването на благоприятна среда за инвестиране в областта, нивото на инвестиции продължава да изостава; Основните икономически дейности са концентрирани в община Монтана и по-конкретно в областния център;  Налице е икономически контраст в развитието на общините и населените места извън общинските центрове;  Бавно навлизане на нови и високопродуктивни технологии; Въпреки отчетените благоприятни тенденции, картината не е точна, тъй като в нея не са отразени настъпилите в началото на 2009 г. отрицателни промени, дължащи се на икономическата криза, в която се намират страната и светът. Има закрити предприятия, намаляване на броя на заетите и на инвестициите.  ГЕОГРАФИЯ Географско положение Област Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3 635 кв. км, което е 3,2 % от територията на Република България. Северна граница на областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна – област Враца и в южна посока – област София. Важно предимство на областта, свързано с местоположението й, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA - коридор № 4(път Е 79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата(РП І-1) и коридор № 7(река Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път ІІ - 81 през Старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун. Тези фактори могат да имат стимулиращо влияние върху общото развитие на промишлеността, селското стопанство, търговията и туризма в областта. Административно областта е разделена на единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Областите Монтана, Видин и Враца съставят Северозападния район за планиране. Природни ресурси Релефът на област Монтана е много разнообразен. Северната част на областта е разположена в Дунавската равнина, а в южна посока релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2 016 м. Тук се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от Северозападна към Югозападна България. Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори. Климатът в региона е умереноконтинентален, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 градуса.  Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом. Те са с малки водни количества и практически имат малко значение за напояване. На територията на област Монтана се намират язовирите “Огоста” и “Среченска бара” и около 50 броя микроязовири с местно значение.  Язовир “Огоста”, изграден на р. Огоста като част от напоителна система, е най-големият язовир в Република България със земно-насипна стена и един от най-големите на Балканския полуостров, с водовместимост 500 млн. куб.м. Язовир “Среченска бара“, с полезен обем 15,5 млн. куб. м е изграден като източник за водоснабдяване на областните градове Монтана и Враца, градовете Берковица, Мездра и други селища от двете области. Минералните извори са сред ценното природно богатство на областта. С национално значение са топлите минерални извори в община Вършец - гр. Вършец и с. Спанчевци, използвани за лечение сърдечно-съдови заболявания, заболявания на централната и периферната нервна система, ендокринно–обменни, на опорно-двигателния апарат и др. Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово община Берковица.  Почвите имат ясно изразено зониране в посока север-юг. Дунавската равнина се характеризира с плодородните черноземни почви, в Предбалкана са разпространени сиви горски почви, а в Старопланинската част - кафяви горски и планинско-ливадни почви. Характеристиките на преобладаващата част от почвите са много благоприятни за развитие на основните отрасли на земеделието и животновъдството. В община Берковица има специфични благоприятни условия за отглеждане на ягоди и малини. Полезните изкопаеми в областта са с местно значение, предимно строителни материали - варовик, индустриални минерали, гранит, диабази. В община Чипровци има флуоритово находище.  Проучено е находище на лигнитни въглища в Ломския въглищен басейн между реките Цибрица и Лом, на площ около 300 кв.км, които са с ниска калорична стойност и не се експлоатират. Железни, сребърни и оловни руди има в община Чипровци /Стара планина/, където добивът е прекратен, медни, сребърни и златни – при селата Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел и Копиловци.  С по-голямо стопанско значение са залежите на глини и мергели. Находища на огнеупорни глини има при с. Клисурица и при с. Долна Рикса. На територията на областта действат кариери за открит добив на строителни материали - варовик, пясък, глина, баластра. Като цяло количеството и качеството на полезните залежи не позволяват развитието на добивни производства със сериозно стопанско значение. Горско богатство включва масиви от бук, дъб, цер, бял бор, черен бор и смърч. Разпространени са много билки, някои от които са жълт и червен кантарион, риган, маточина, бял равнец, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур и др. В горите на Старопланинските склонове се срещат характерните за този географски пояс разнообразни животински видове. Разпространени са сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек, фазан. По отношение на животинския свят Дунавският район е забележителен с богато видово разнообразие на птици. Установени са над 100 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, а други са преминаващи.