Областна администрация София област

Икономика Софийска област е един от стратегическите райони за икономическото развитие на България. Факторите, които обуславят това са благоприятното географско положение и природни дадености, икономическият и инфраструктурен потенциал, доброто професионално и образователно равнище на населението от 22-те общини в областта. От съществено значение за икономическото развитие на Софийска област е фактът, че в центъра на областта е разположена столицата на Република България - София. Това действа като мощен индуктивен фактор за бързо и устойчиво развитие на региона, определян като “земя на кръстопът”.   Профилът на икономиката на Софийска област е силно диверсифициран. Превес в областта има  развитието на редица сектори на преработващата промишленост. Многогодишни традиции в общините, разположени в непосредствена близост до столицата, имат секторите: производство на хранителни продукти и напитки; производство на текстил, изделия от текстил и облекло; обработка на кожи и производство на кожени изделия; производство на хартия, картон и изделия от тях; печатна дейност; производство на химични продукти и изделия от пластмаси; производство на основни метали, компютърна и комуникационна техника и електронни продукти;производство на електрически съоръжения. География Софийска област е разположена в централната част на Западна България и се простира на площ от 7020,21 кв. км. В състава и са включени общо 22 общини, около столицата на Република България – София, като няма обособен областен център. Граничи с областите София-град, Монтана, Враца, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил, Перник, а на запад – с Република Сърбия.  Областта обхваща части от Западна Стара планина, Ихтиманска Средна гора, Рила, планините Верила и Плана, и части от Софийското, Самоковско, Ихтиманско, Златишко-Пирдопското и Ботевградското полета. На територията на община Самоков се намира най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров - Мусала с височина 2925 м. Регионът има разнообразен релеф и е пресечен от много реки, най-големите от които са Искър, Марица, Тополница и Нишава.  Надморската височина в областта варира от 350 до 2925 метра, което обуславя и широкото разнообразие на почви и климатични фактори. Почвените типове са няколко вида - канелени горски, сиви горски, чернозем – смолници, кафяви горски, алувиално – ливадни и делувиално – ливадни.  Климатът е умерено – континентален и се характеризира със сравнително студена зима,прохладна пролет, не много горещо лято и мека есен.  Като цяло разпределението на територията на областта е балансирано - 48.3% -са горски масиви и 43.6 %  земеделски територии.  Високите котловинни полета предполагат добри условия за интензивно земеделие, но континенталният характер на климата ограничава редица производства и налага като структуроопределящи животновъдството – отглеждането на дребен и едър рогат добитък, и фуражо-производство. От зеленчукопроизводството най-голям дял заема производството на картофи и зеле.  През територията на областта преминават международната железопътна линия Белград - София - Истанбул, националните жп линии София - Варна и София - Бургас, автомагистралите „Тракия” и „Хемус”. Дефилето на река Искър и планинските проходи Петрохан и Витиня осъществяват връзката между Северна и Южна България. Туризъм Разнообразието на релефа, прекрасните природни дадености, благоприятните климатични условия и многогодишните традиции на населението са основните фактори, които обуславят развитието на туризма в Софийска област във всичките му форми и многообразие, и през четирите сезона на годината.  В областта се намират осем от Стоте национални туристически обекта: В община Етрополе под номер 63 в списъка на националните туристически обекти са Историческият музей, Часовниковата кула и Етрополския манастир „Света Троица”. Архитектурно-историческият резерват Копривщица е под номер 75, а връх Богдан(1 604 м) –първенецът на Средна гора в Същинския дял на планината, е под номер 76. Манастирът „Св. Богородица” („Седемте Престола” ) до село Осеновлак, община Своге е под номер 78. Община Самоков под номер 79 е представена с Историческия музей и Девическия манастир „Покров Богородичен”. Най-високият връх на Балканите – вр. Мусала (2925 м) е под номер 80, а община Ботевград присъства с Часовниковата кула /№81/ и Манастирите „Свети Николай“ и „Свето Преображение”, както и  Паметник-костница на Ботевите четници в село Скравена /№82/.   На територията на областта, в община Самоков е най-старият и най-известен български планински курорт с международно значение – курорта Боровец. Благодарение на своите природни и климатични дадености, както и комфортна хотелска база за настаняване, курортът предоставя възможности не само за ски-туризъм през зимата, но и възможности за посещения и пълноценен отдих и през останалите три годишни времена, а също така и за познавателен туризъм – в близост е и най-високият връх на Балканския полуостров – вр. Мусала  (2925 м).   Огромното богатство от минерални извори  и води е предпоставка за развитието на спортно-рекреативен туризъм в областта. Много са балнео-лечебните курорти в Софийска област: - Белчински бани, Пчелински минерални бани, Долна баня, Момин проход и Костенец. Благодарение на специфичния микроклимат в с. Искрец, община Своге, още в началото на миналия век там е построен диспансер за белодробни заболявания извистен в цялата страна, днес Специализирана болница по пневмо- фтизиатрични заболявания за долекуване, продължително лечение и рехабилитация "Цар Фердинанд І".   Минералните извори в тези курорти са от значение не само за хора, нуждаещи се от лечение и профилактика, но също така и за здрави хора, търсещи релаксация, ползотворен отдих и избавяне от ежедневния стрес. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми, предлагани в курортните селища непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения с ясната цел да се отговори на съвременните изисквания на търсенето на международните пазари. Безценното културно-историческо наследство, представено от археологически, исторически, културни и архитектурни паметници, уникални фолклорни традиции, фестивали, занаяти и традиционни производства обуславя развитието на културен туризъм в областта. На територията на Софийска област са разположени 227 културни паметници с национално значение, много музеи, читалища и библиотеки. В последните години се наблюдава повишен туристически интерес към българските манастири – т. нар. поклоннически туризъм, които са тясно свързани с историческата съдба на страната и българския  народ. От периодите на Второто българско царство на царете Асен и Петър (ХІІ -ХІІІ в), и на Възраждането в областта са запазени десетки ценни църкви, манастири и архитектурни паметници, част от грандиозния манастирски комплекс Мала или Софийска Света Гора, в който се свързват 14 манастира по протежението на Витоша и съседните и планини. На територията на община Годеч, високо в скалите, извисяващи се над долината на река Нишава е кацнал единият от двата скални манастира в България – Разбоишкия манастир „Въведение Богородично”. На територията на община Своге е известният в цяла България манастир „Св. Богородица” (Седемте престола) край с. Осеновлак, а в община Ботевград – Врачешкия девически манастир „Св. Четиридесет мъченици”. Други известни манастири на територията на областта са: Чекотинския манастир „Св.Арахангел Михаил” в община Правец, манастирите „Св.Дух”, „Св. Николай Летни” и Букоровския манастир „Св. Георги Победоносец” в община Годеч, Етрополски манастир „Св.Троица” край с. Рибарица,  Ботевградските манастири „Рождество Богородично” в к.м. Зелин, ман. „Свети Николай“ и ман.„Свето Преображение”, Чепърлянски манастир в община Драгоман и други. Специално място заема запазения архитектурен ансамбъл Копривщица и значението му като възрожденски, културен и занаятчийски център. Не случайно на всеки пет години в Копривщица се провеждат националните събори на българско народно творчество „Копривщица пее”, с участие на изпълнители на автентичен фолклор от целия свят. В областта е развит и ловният туризъм, благодарение на наличието в близост до столицата на добре поддържани и с традиции ловни стопанства като „Витиня” и „Арамлиец” в община Елин Пелин и „Елен” в община Етрополе.