Областна администрация София

Ниво на урбанизация Нивото на урбанизация на територията на Област София е твърде високо, което се дължи основно на столичния град. По данни на служба ГРАО към 15.08.2010 г. населението на Област София е както следва: по постоянен адрес – 1 375 543 д. по настоящ адрес – 1 402 657 д. Структура на населените места: На територията на Област София доминират средните и малки населени места: до 200 обитатели - 2 бр. - 5,3 % 200 - 1 000 обитатели - 11 бр.- 29,0 % 1 000 – 2 000 обитатели - 12 бр.- 31,6 % 2 000 – 5 000 обитатели -  8 бр.- 1,0 % над 5 000 обитатели           - 1 бр.  - 2,6 % много малки градове – до 10 0000 обитатели - 2 бр.    - 5,3 % малки градове – 10 000 – 30 000 обитатели        -  1 бр. -  2,6 % много големи градове – над 400 000 обитатели -1 бр.- 2,6 % Очертава се образуването на два последователни пояса с висока гъстота на обитаване на 1 км2 около землището на гр.София. Населените места – Световрачене (479 об/км2), Казичене (313 об/км2), гр. Банкя (292 об/км2), гр. Нови Искър (282 об/км2), Бусманци (233 об/км2), Панчарево (210 об/км2) са с висока гъстота на обитаване, характерна за градските землища в Р. България и показва, че протичат активни урбанизационни процеси. С относително висока гъстота на обитаване са и землищата на Владая (165 об/км2), Негован (162 об/км2), Кривина (140 об/км2), Чепинци (133 об/км2), Мрамор (131 об/км2), Мърчаево (116 об/км2) Кокаляне (110 об/км2), и Житен (106 об/км2). Тези селища образуват втория, сравнително активен, урбанизационен пръстен. С най-ниска гъстота на обитаване са селата Клисура (5 об/км2) и Плана (7 об/км2). Тенденции на по-активно демографско и териториално развитие показват следните населените места и зоните около тях: Панчарево – Кокаляне Герман – Лозен Иваняне – Банкя Мировяне – Мрамор – Житен Владая – в.з. Люлин – Приплат Войнеговци – Подгумер Негован – Чепинци Казичене – Кривина Враждебна – Долни Богоров Почти всички населени места от околоградския район на гр. София имат висок интензитет на системни връзки в обмена на трудови и културно-битови пътувания, но все пак се очертават няколко групи: Част от селата, които се намират в непосредствена близост с гр. София, се отличават с много тясна обвързаност - Кубратово, Негован, Чепинци, Челопечене, Бусманци, Горни Богров, Долни Богров, Герман, Лозен, Мировяне, Мрамор, Житен. Относително самостоятелно се развиват, благодарение на собствена икономическа база, населените места: Нови Искър, Казичене, Световрачене, Волуяк, Владая, както и района на Кремиковци (Кремиковци, Сеславци, Ботунец, Бухово и Яна) Подчертан курортен характер имат селата Бистрица, Железница, Панчарево, Кокаляне, Владая, Мърчаево, Мало Бучино, Клисура, Долни Пасарел, Плана. Град Банкя с прилежащите му квартали се развива като балнеолечебен курорт с национално значение и курортно-туристически център. Населените места, разположени в планинските подножия, имат условия за вилен отдих и развитие на земеделие и животновъдство. Независимо от обективните проблеми, свързани с негативния естествен прираст на населението, процесът на урбанизация продължава. По механичен прираст се увеличава или задържа в същия абсолютен брой население на селата Бусманци, Казичене, Герман, Лозен, Панчарево, Бистрица, Владая, Мало Бучино, Иваняне, Волуяк, Мрамор, Мировяне, Доброславци, Световрачене, Кубратово, Негован, Чепинци, Челопечене и др. По-съществен е обаче процесът на физическото урбанизиране на пространството и то основно по транспортните направления София-Калотина, в землището на Волуяк, Толева махала и кв. Република, София-Варна, в землищата на с. Горни и Долни Богров, София-Пловдив, в землищата на Казичене и Лозен. Перспективите за развитието на селищната мрежа и урбанизационните процеси се базират на очакваното влияние на външните фактори и отчитане на геополитическите условия и развиващите се връзки на България с Балканите, Европа и света. Брой и структури Формираните през последните години положителни тенденции в изменението на основните показатели за демографското развитие на Област София продължават и през 2010 година. Те се изразяват в увеличаване броя на населението, повишаване на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти, намаляване на смъртността. Основни проблеми все още остават относително ниските стойности  на коефициентите на плодовитост, сравнително високите равнища на  смъртност (обща, детска и преждевременна), остаряването на населението. В резултат на демографските и миграционни процеси изчисленото към месец август 2010 година населението на София по постоянен адрес възлиза на 1 375 543 души (съгласно данни от ГРАО), или приблизително 1/6 от населението на страната живее в столицата. За една и половина година, в резултат на механичния и естествения прираст, населението на областта се е увеличило с 19 124 души. Както и до сега, увеличението се дължи основно на положителния механичен прираст. Увеличи се и средната гъстота на населението в София. В разпределението на населението по пол жените продължават да са повече от мъжете - 52.4% от общото население. През 2009 г. на 1000 мъже в София се падат 1102 жени. Възрастовата структура на населението дава представа за съотношението между отделните възрастови категории на населението и  е фактор, който влияе пряко върху възрастовия състав и броя на трудовите  ресурси на столицата.Тя се влияе от промените в демографските процеси в миналото. Както в цялата страна, така и населението на столицата остарява. Това се изразява в непрекъснатото повишаване на средната възраст на населението, макар и с по-бавни темпове от страната. През 2009 година средната възраст на населението в областта е 40.5 години, при 41.8 години средно за България. Статистически регистрираната средна възраст за мъжете в София е 38.6 години, докато за   жените тя е 42.2 години. В последните години се наблюдава намаляване на относителния дял на младите генерации (групата на 10-14 годишните), следствие от ниската раждаемост през 90-те години на миналия век. С бавни темпове пък се увеличава през последните няколко години броят на възрастните хора (над 65 години). Остаряването на населението води до промени в разпределението му по категории под, във и над трудоспособна възраст. Увеличава се населението под трудоспособна възраст. Към края на 2009 г. населението в тази възрастова категория възлиза на 173 379 и се е увеличило спрямо предходната година с 2.9 %. Относителният му дял от общото население е 13.9 на сто и е с 0.6 процента по-нисък от този за страната (14.5%). Върху обхвата на населението на столицата в и над трудоспособна възраст влияние оказват остаряването на населението, миграцията с цел намиране на работа и образование, а така също и направените законодателни промени при определянето на възрастовите граници на населението в трудоспособна възраст. Столицата привлича голяма част от населението на страната с възможностите за намиране на работа за хората с ниско образование и за професионална реализация на високо образованите. Поради това, делът на населението в трудоспособна възраст от общото население на София е традиционно по-висок от този за страната с 2-3%. Към 31.12.2009 г. в София е съсредоточено 17.5 на сто от населението във трудоспособна възраст на страната (833942 души). За една година това население е намаляло с 1 826 души. Населението над трудоспособна възраст през 2009 г.е 242 477 души – 19.4 на сто от общото население на областта и 14.3 % от населението  над  трудоспособна възраст на страната. Спрямо 2008 г. тази група намалява с 288 души, или с 0.1 на сто.         Коефициентът на демографско заместване характеризира възпроизводството на трудоспособното население. Стойността му намалява от няколко години – от 137.9% за 2001 година, 115.7% за 2005 г., за да достигне през 2009 г. 70.4%, което е индикация за сериозен проблем (100 излизащи от трудоспособна възраст лица на възраст между 60-64 години се заместват от 70 души между 15-19 години, т.е. трудовият потенциал на столицата намалява с 30 на всеки 100 лица). Образование Образователна структура на населението е важна характеристика за качествата на човешкия ресурс. От тази качествена характеристика на населението до голяма степен се обуславя и образователната и квалификационната характеристика на трудовия потенциал на Област София. Образователното равнище на Област София се отличава рязко от това на останалите области на страната. С преброяването от 2001 г.  се установява, че 27,3 % от населението на областта е с висше образование. Ако се изключат децата до 7 годишна възраст делът на населението с висше и колежанско образование нараства до 28,9 % от цялото население на областта. Някои текущи параметри, характеризиращи състоянието на образователна система в Област София по данни на Дирекция „Образование“ на СО: Към 31.12.2009 година в системата на общинското образование са обхванати 36 442 деца в детски градини и 93 683 ученици, включително деца в подготвителни групи и класове. Броят на общинските училища е 176, на детските градини - 199, на обслужващите звена -2. Броят на отпадналите ученици от образователната система са 181 ученика за учебната 2009 – 2010 година по данни на РИО на МОМН; Архитектурно адаптираните сгради на училища и детски градини за достъп на хора с увреждания е 50 % за училища и 20%  за детски градини. Броят на обхванатите в извън-класни дейности, организирани от обслужващите звена е над 6 945 учениците. Броят на частните училища на територията на Област София е 65 с 6 700 ученика; Частните детски градини са 24 с 520 деца. Важни фактори за концентрацията на висок относителен дял на високообразовано население в Област София са концентрацията на висши учебни заведения. В областта е най-големият университетски център в страната – гр. София с 19 бр. висши училища – университети и специализирани висши институти. Тук е и най-големият изследователски център  за фундаментални и теоретични изследвания – БАН. Наличието на институционални структури от високо ниво (на изпълнителната, законодателната, съдебната власт), културни и др. структури, в които са ангажирани лица в висок образователен ценз също допринасят за високия дял на високообразовано население в областта. Районите на София отразяват изключителни контрасти в образователното равнище на населението. Очертават се 5 района, в които делът на населението с висше образование е средно 40 %, като за Средец е 44%. Втора група с над средното равнище на общината са формира от районите Красно село (30.6 %) и Младост (25.1%). Още 9 района отразяват средното ниво на общината, а 4 района със села от околоградската зона - Панчарево, Нови Искър, Кремиковци и Банкя - само с по няколко процента (от 4-5 до 10 %). С разпределението на населението със средно образование до известна степен се изглаждат районните различия. В новите райони делът на среднистите е сравнително по-висок, което е свързано и с миграцията на изпълнителски кадри в миналото и особено от средата на 60-те до края на 70-те години. Високата  образователна структура на населението на Област София като цяло е предпоставка за добрата образователна структура на работната сила.  По-високото образование  има положително влияние и върху квалификационната структура на заетите лица. Икономика Сравнителните анализи на параметрите на показателите, характеризиращи икономическото развитие на Област София със средните за страната и с тези за останалите области  показват висока степен на икономическо й  развитие. За състоянието и тенденциите в икономическото развитие на областта определено влияние оказва комплекс от фактори и предпоставки. Те могат да бъдат обособени в две основни групи: Стимулиращи социално-икономическото развитие; Задържащи социално-икономическото развитие. Факторите и предпоставките със стимулиращ характер могат да бъдат формулиране по следния начин: Благоприятното местоположение на областта и нейния център- гр. София  - и ролята им на  средищно място и главен международен транспортен център на страната; Функциите на гр. София на  комуникационен възел с добре развита транспортна мрежа и комуникации. В сравнение с останалите области столицата е с най-висока транспортна и комуникационна достъпност, независимо че София значително изостава от другите големи и столични градове в Европа; Високата и непрекъснато подобряваща се обща инфраструктурна съоръженост на територията, даваща предимства на област  София по линия на общите условия на развитието, в които инфраструктурата е един от определящите фактори за преструктуриране и динамизиране на производството; Натрупан опит и традиции в развитието на индустриалните и обслужващи отрасли; Голямото количество и високото качество на човешкия потенциал и на трудовия ресурс с висока квалификация и богат производствен опит. Високият брой на населението оценяван като стимулиращ  фактор за производството и потреблението на стоки и услуги; Изградена значителна по капацитет  база на всички отрасли на икономиката; наличие на много голям брой висши-учебни заведения и научно-изследователски центрове и институти, които да стимулират едно ново иновационно развитие на гр.София, с възможност за изграждане на технологични паркове и други форми на сливане на науката с производството; инвестиционна привлекателност на територията за осъществяване на проекти в сферата на промишлеността, търговията, туризма, висшите услуги и др. По размер на чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия на град София се нарежда на първо място в страната. Техният размер чрез натрупване в периода 2003-2006 г. е 6 922 034 хил.щатски долара., а към 31.12.2007г. -  9222748,4 хил.  евро. Един от основните макропоказатели, даващи представа за състоянието на социално-икономическия комплекс на областта е Брутния вътрешен продукт (БВП). През 2002 г. на територията на областта е реализиран БВП в размер на  9429 млн. лв., което е 29,1 % от този за страната. В периода 1998-2002 г. се наблюдава добре изразен ръст на БВП – от  5128 млн. лв. (1998 г.) на 9429 мл.лв. (2002 г.), или ръст от 83,8%. През следващите години ръстът продължава да бъде висок – 13 259 млн. лв. (2005 г.), 16 444 млн. лв. (2006 г.), 20 586 млн. лв. (2007 г.) За целите на  сравнителния анализ , за оценка на мястото на Област София в националния социално-икономически комплекс, се използва относителния показател „брутен вътрешен продукт на човек от населението”. За  2002 г. този показател за областта е 7938 лв. при среден за страната 4109 лв. Това е с 92,4% повече от реализирания БВП на лице от населението средно за страната. По същия показател Област София изпреварва в значителна степен останалите области в страната.  БВП на един трудово зает в областта за същата година е 17 248 лв. (8 820 евро).  През следващите години ръстът продължава да бъде висок – 10 811 лв. (2005 г.), 13 318 лв.  (2006 г.), 16 611 (2007 г.).   Друг икономически показател даващ представа за икономическото състояние на областта е „размер на приходите от дейност”. Приходите от дейността на нефинансовите предприятията през 2003 г. са общо 37 213 млн. лв., като от тях 50,4% са от търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството, а 7 319 млн. лв. (19,67%)  са от преработващата промишленост. През 2007 г. приходите от дейността на предприятията възлизат на 85 907 млн. лв. Структуроопределящи отрасли в икономиката на Област София са индустрията, търговията и промишлените услуги, транспортът и съобщенията. Друг показател, даващ представа за икономическия потенциал на Област София е размера на инвестициите за придобиване на дълготрайни материални активи. През 2002 г. инвестициите са в размер на 3306,2  млн. лв., а през 2003 г. – 3 958,1 млн. лв. През следващите години размерът на инвестициите нараства – 4 474 596 млн. лв. (2004 г.), 5 822 176 млн. лв.  (2005 г.), 7 569 751 млн. лв. (2006 г.) и 12 460 288 млн. лв. (2007 г.) Област София се характеризира с висока концентрация на дълготрайни активи. На човек от населението са разпределени два пъти повече от средния размер за страната. За високата капиталоемкост на територията свидетелства и показателят ДМА на км2. По този показател Област София заема  първо място в страната, като концентрираните фондове на кв.км. са близо 25 пъти повече от средния размер за страната. Икономически сектори Първичен сектор Селско стопанство Информация за мястото на селското стопанство в социално-икономическия комплекс на Област София дават следните данни: относителният дял на произведената продукция в БВП на областта; относителния дял на заетите лица. Вторичен сектор (индустрия) Определящо значение в  икономиката на Област София има промишлеността. Тя реализира около 20% от приходите от дейност в материалната сфера, ангажира приблизително 16% от заетите лица и разполага с 45% от изградената база на материалното производство. Тези основни параметри на промишленото развитие на Област София са по-добри от средните за страната. Представа за мястото и значимостта на отделните отрасли в промишленото развитие на областта дават данните за продукцията на промишлените предприятия по отрасли.