Областна администрация Стара Загора

Геостратегическо положение Като част от административно-териториалното Устройство на Република България, област Стара Загора е една от 28 области и е сред петте най-големи в Република България след Софийска, Бургаска, Пловдивска и Варненска. Област Стара Загора e разположена в Централна Южна България и обхваща територия от 5 151,1 кв. км. В областта е съсредоточено 4.7 % от цялото население на страната, по този показател областта се нарежда на пето място. Две трети от населението живее в градовете от областта, най-големи от които са Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево. Средната гъстота на населението е сравнително висока-около 86 души на кв.км. Териториално-селищната основа на област Стара Загора включва 206 населени места, от които 10 града и 196 села. В област Стара Загора функционират 11 общини, които са твърде различни като осигуреност, ресурси, икономически и инфраструктурен потенциал. Природният комплекс на област Стара Загора от умерен климат, разнообразни и плодородни почви, сравнително добри водни потенциали и не възпрепятстващ релеф, е благоприятен фактор за цялостното развитие на областта. Разнообразен релеф – Стара планина е силно разчленена в южните си склонове. Казанлъшката котловина и Сърнена гора са добре залесени. Най-ниската част е Старозагорското поле. Този релеф заедно с водните ресурси дава възможност за развитие на производството на електроенергия. Възможност за развитие на екологично земеделие и животновъдство. Равнинните територии са идеални за развитие на модерно селско земеделие. Релефът позволява широка транспортна достъпност и отвореност на града и присъединените села; Разнообразен климат в различните части на областта - по- ниските температури, по-мекият климат в равнинните части на общината благоприятстват развитието на индустрията и селското стопанство, създава по-добри условия за развитие на пътната инфраструктура. Определено се чувства и средиземноморското климатично влияние. Характерни са регулирани валежи и периодично засушаване. От полезните изкопаеми, разкрити на територията на областта най-голямо значение имат лигнитните въглища, добивани по открит способ и използвани за производство на електрическа енергия, кафявите въглища и гипсът. С най-голямо стопанско значение са находищата от въглища в комплекса “Марица- изток”. По-голямата част от Източномаришкия въглищен басейн е на територията на областта. В рудниците на площ от 240 кв.км. (на териториите на общините Раднево и Гълъбово) са съсредоточени основните запаси на лигнитни въглища в страната. Балансовите запаси на лигнитни въглища в каменовъгления басейн възлизат на 1879 мил.т., а промишлените запаси - на 1785 млн.т. Добивът възлиза в границите на 23-25 млн.т. и гарантира експлоатацията на находището няколко десетки години напред. С наличните запаси от лигнитни въглища и изградената производствена база при осъвременяване на технологиите на добив и на електропроизводство Старозагорска област се запази като един от най-големите енергийни центрове в страната. Комплексът “Марица-изток” е вторият по големина център за производство на електроенергия в страната (след АЕЦ – Козлодуй) и осигурява около 29% от продукцията на този отрасъл. В област Стара Загора е създаден първият в България индустриален клъстер, наречен “Енергийното сърце на България”. Почвените и климатичните условия, са потенциал, с който Старозагорска област все повече се утвърждава на челно място по производство на селскостопанските култури, растениевъдство, зеленчукопроизводство, технически култури, пчеларство и други. По планинските терени на областта преобладават канелено горски почви. Обширните полски райони са покрити предимно с черноземни смолници и ливадни почви, които са отлична предпоставка за развитието на интензивно селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. Плодородните почви на обработваемите земеделски земи 2 908 794 дка.(56,47% при 43,3% средно за страната ) от структурата на които най-висок относителен дял са нивите 71,18 %. Мери, пасища и естествени ливади обхващат 312 215 дка. (7,21%)- като този поземлен фонд е с тенденция към намаляване и е недостатъчен за интензивно развитие на животновъдство. В съчетание с умерено- континенталния климат, те благоприятстват производството на плодове, зеленчуци и лозя. Основни зърнени култури са пшеницата, царевицата и ечемикът, а технически- памукът и слънчогледът. Розовото и лавандуловото масло- суровина в парфюмерията и козметиката, възвръщат загубените си позиции на международните пазари. Горските масиви- 32,4% от площта на района и достъпният планински релеф стимулират развитието на туризъм, лов и риболов Инфраструктура На територията на областта се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни транспортни връзки, които свързват северната граница на Република България при р. Дунав с южната, до Гърция и Турция. Интензивни са транспортните потоци по двете железопътни линии, свързващи западните части и столицата с черноморските пристанища Бургас и Варна и с югоизточната граница на Република България с Република Турция и Гърция. Тук се пресичат и трасетата на транспортните еврокоридори № 4, 8 и 9. През територията на областта преминават две автомагистрали – “Марица” и “Тракия”, като част от еврокоридори 4 и 8, първокласните пътища Е80, Е85 и Е773 и меридианни магистрали, свързващи областта с еврокоридори 10 и 7. Те осигуряват бърз и ефикасен транспорт за стоки за износ по направление на ЕС или Централна Азия, като същевременно представлява и предпоставка за развитие на услугите и създаването на малки и средни предприятия по обслужване на товаро-потока, пътнико-потока, информационните и парични потоци. Интензивният трафик на товари, автомобили, хора, капитали, информация и услуги стимулира изграждането на Свободни икономически зони, транзитни складове, обслужващи дейности, сервизи, търговски обекти, банки, борси, тържища, интернет центрове. Някои от посочените дейности вече започват да се развиват. Областта попада в зоната на директно и индиректно влияние. Инфраструктурни проекти с национално значение, които предстои да бъдат реализирани на територията на област Стара Загора са: Автомагистрала "Тракия", като част от европейски коридор № 8 и Автомагистрала "Марица", като част от европейски коридор № 4. Важен от инфраструктурна и икономическа гледна точка е реализирането на проекта за тунел под връх Шипка, като част от европейски коридор № 9. История Първите доказателства за превръщането на Стара Загора в областен център датират от ІІ в.от н. е. тогава градът е носил името Августа Траяна. През втората поливина на Х век - 970 г. българската държава е разделена на военно-административни единици наречени-стратегии. Стара Загора е център на стратегия, известен в писмените източници е и стратега на град Берое-Андроник. По времето на Втората българска държава, Стара Загора продължава да бъде областен център, като тогава териториалните единици са носили наименованието - "хора". От приемането на християнската религия, Стара Загора е и епископски център. Годините след Руско-турската освободител-на война, Стара Загора остава в Източна Румелия. С Органически устав /Конституция на Южна България/ от 1879 г., градът е определен за префектура. Първият префект на Стара Загора, назначен от временното руско управление е Пантелей Наботков. До 1934 г. Стара Загора е окръжен център. Същата година се приема ново териториално деление на държавата и Стара Загора приема статута на областен център с 13 околии-Ардино, Борисовград, Ивайловград, Крумов град, Кърджали, Момчилград, Казанлък, Нова Загора, Свиленград, Хасково, Чирпан. Това статукво продължава до 1948 г., когато отново се възобновяват окръзите. През 1987 г. окръг Стара Загора влиза в състава на една от 9-те области в страната- Хасковска. На 5.01.1999 г. с Указ на президента на РБ Стара Загора става областен център на област Стара Загора, включваща 11 общини. В Конституцията на РБ се определя: областта е административно-териториална единица за провеждане на регионалната политика,за осъществяване на държавното управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.