Общинска администрация Алфатар

Община Алфатар се състои от: общински център /гр. Алфатар/, 3 кметства /с. Алеково, с. Бистра, с. Чуковец/ и 3 кметски наместничества /с. Цар Асен, с. Васил Левски и с. Кутловица/. Местоположение Община Алфатар е разположена в Североизточната част на Република България в западната зона на Добруджанското плато, в съседство с община Силистра на север, община Дулово на запад, община Тервел на юг и община Кайнарджа на изток. Територията на общината е 248 кв.км, разпределена по следния начин: земеделски територии - 133 906 дка; горски територии - 104 837 дка; населени места - 8 415 дка; водни площи - 98 дка; територии за транспорт и инфраструктура - 1 308 дка. Общинският център отстои на 23 км от гр. Силистра, на 125 км от гр. Варна, на 135 км от гр. Русе, на 82 км от гр. Разград, на 70 км от гр. Добрич, на 75 км от гр. Шумен, на 540 км от гр. София, на 140 км от Букурещ (Румъния), на 40 км от Кълъраш (Румъния), на 100 км от Констанца (Румъния), от КПП Силистра на 26 км. Релеф Община Алфатар попада в средния климатичен район на умерено-континенталната климатична подобласт. Местоположението на общината в Добруджанското плато обуславя равнинно-вълнообразен пресечен релеф. Средното надморско равнище варира от 40-200 м. Територията на общината се пресича от две "сухоречия", деретата "КАНАГЬОЛА" и "ТАБАН", които в миналото са били дъно на реки, районът около тях се характеризира със стръмни и полегати хълмове. По своите морфологически характеристики територията на общината е продължение на източните степи и има хълмиста повърхност. Климат Според климатичното райониране на Република България територията на община Алфатар спада към европейско континенталната климатична област, подобласт умерено континентална, район севернодобруджански. Като микрорайон с добре изразен континентален климат - студена зима и горещо лято, обаче съществено влияние върху особеностите на климата оказва басейна на р. Дунав, отстоящ на 20-32 км. Най-студеният месец е януари със средна минимална температура (-13,8°С) и средна максимална (+11,6°С). При изключителни студени зими, които не са рядкост за района температурите достигат до (-35°С). Трайно задържане на среднодневните температури на въздуха над (+5°С) имаме в периода от 12 март до 26 октомври, а над (+10°С) след 5 май. Лятото е горещо и сухо, средната температура на въздуха през месеците юни, юли и август не спада под (+25,4°С) средно за последните 5 години. През месец август са измерени най-високите температури за района (+36,8°С) и абсол. макс. температура (+44,1°С). Последната пролетна слана е около 15 април, при по-късни застудявания не се изключва даже и през първата десетдневка на м. май. Есенният сезон се характеризира с едно кратко задържане на средната дневна температура над (+5°С), което продължава до към 26.Х-10.ХI. Първите есенни слани настъпват средно около 26 октомври, а най ранните около 20 септември. Средната годишна температура на въздуха е (+12,6°С). Средната температура на почвата на дълбочина 10 см е: март (+4,2°С); април (+11,6°С); септември (+19,6°С); октомври (+12,6°С). Средната продължителност на свободното от слана време е 140-173 дни. Разпределението на валежите през годината е неравномерно. Годишната сума на валежите се движи около 550 л/кв.м. В района има много ясно изразена сезонност на валежите около 10 май и около 15-20 октомври. Валежи /546 мм, главно от дъжд, са под средните за страната - 650 мм, с максимум през зимата - 197 мм и минимум през лятото - 123 мм/. Средната продължителност на дните със снежна покривка за последните 20 години е 43 дни. Преобладават ветрове със северна компонента. Преобладаващата посока на ветровете е от северозапад. Средната относителна влажност на въздуха е 45-60 %, абсолютната е 4-12 мм. Ранните есенни и късните пролетни мразовe не позволяват развитието на ранно и късно полско зеленчукопроизводство. Продължителните силни ветрове през зимата отвяват снежната покривка и причиняват измръзвания на есенниците, снегонавявания по пътищата и обледяване на далекопроводите и трайните насаждения.