Общинска администрация Перник

ПЕРНИШКАТА ОБЩИНА е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и нейния приток река Конска. От север и от изток орографската граница на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле (890 м н.в.). От запад се ограничава от съседната Брезнишка котловина посредством невисок праг - рида Усоица (780-810 м н.в.) и Голо бърдо, разсечен от Струмския пролом под местността Кракра. Благоприятният климат и обширните полупланински пасища са създали условия за населяването й още в древни времена. Резултатите от археологическите находки през последните години показват, че селищната територия на Перник е била обитавана още в праисторическо време от траките. Гранични общини са София, Брезник, Ковачевци, Радомир. Община Перник има площ около 477.21 кв. км, или близо 20% от Пернишка област. Около 245 кв. км са земеделските земи, което е 51.5% от общата територия на общината. Около 25% са горските площи. Висок е относителният дял на териториите, от които се добиват полезни изкопаеми - 11.7%, а 9.6% заемат населените места ПЕРНИК е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо. Наследник е на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей. Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори. Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IХ век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града. През турското робство Перник изгубва значението си на важна крепост, защото се намира дълбоко във вътрешността на империята. По време на Освобождението е малко животновъдно село, съставено от няколко пръснати махали. Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички "чернийо камък". Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания. С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник, на 1 км източно от едноименното село. От 1929 г. Перник е град, а от 1958 г. - и окръжен център. Тогава достига апогея на въгледобива си. Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България. Релефът на котловината е разнообразен. Южните склонове са полегати и голи, докато северните са по-стръмни и обрасли с растителност.Самият град Перник е с линеарно развита структура и е разположен предимно в низинната част по протежение на река Струма. Климат. В климатично отношение Перник попада в умереноконтиненталната климатична област, като само Витошкият склон е в планинската климатична област. Климатичните условия се определят от сравнително голямата средна надморска В геоморфоложко отношение Пернишката котловина попада в Краищенско-Ихтиманската подобласт. Скалните формирования на геоложката основа са главните доставчици на материали, от изветряването на които са получени продуктите, образуващи днешната почвена покривка на района. Тя се отличава с голямо разнообразие на почвените видове и техните основни характеристики. Преобладават канелените почви и излужените смолници. Равнинната част на Пернишката котловина е покрита с плодороден чернозем, по поречието на река Струма има алувиални наслойки. В периферията на котловината са образувани обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт варира от 10 до 40 см. С изключение на смолниците останалите почви притежават благоприятни физически свойства - рохкав строеж, висока порьозност, добра аерация Почвените условия в община Перник са благоприятни за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. Теренните условия бл благоприятстват водната ерозия. По времето на терциера Пернишката котловина е била дъно на езерен басейн, в който са се наслоили мощни пластове. От този геоложки период датират и запасите от кафяви въглища в района, които предопределят насоката на икономическото развитие на общината. Кафявите въглища от Пернишкия въглищен басейн се експлоатират от "Мини Перник" АД. Средногодишното производство е 1950 хил. т. От нерудните изкопаеми в Пернишката община е застъпен добивът на инертни материали, варовик, гранит. Варовиците (с големи запаси) са пригодни за добив на цимент и вар (Перник, Батановци). Кариерите за добив на варовик са затворени, но при възстановяване на циментопроизводството те отново ще функционират. Доломитите при кв. "Каркас" и с. Боснек са подходящи с флюси в металургията. Тук има подходящи находища за добив на монцонит и сиенит като облицовъчен камък. Формирането и състоянието на повърхностните води в района на гр. Перник се определя от водосборната зона на река Струма, чиито извори се намират в западната част на Витоша. Тя е основен източник за питейно и промишлено водоснабдяване на града, за напояване на земеделските площи около него, като същевременно е и водоприемник на всички отпадни води от промишлените производства - на фирмите "Прамет" и "Стомана" АД, ТЕЦ "Перник", "Камет" ЕАД, "Родопа" и др., които силно влошават качеството на водата. За това способства и градският колектор, който се зауства директно в реката. За целите на водопотреблението оттокът на река Струма е регулиран чрез двата язовира - Студена и Пчелина. Язовир Студена е с общ завирен обем 25.2 млн. куб. м и служи за осигуряване на общото водопотребление на гр. Перник и за напояването в района. Язовир Пчелина е със завирен обем 54.8 млн. куб. м и служи като вторичен утайник на река Струма и източник за промишлено водоснабдяване с условно чисти води. Подземните води в района на Перник имат преобладаващо дъждовно-снежно подхранване, така че режимът им е пряко свързан със сезонните количества на повърхностните води. Върху формирането и състоянието им оказват влияние също геоложките, литоложките и хидрогеоложките условия на района. Плитки подземни води са установени по цялата територия на гр. Перник - с ниво1-5 м в алувиалните отложения, и по-малко - с ниво 10-12 м. В района има два основни минерални водоизточника - в кв. "Бяла вода" (с дебит 3.3 л/сек, температура 27°С и експлоатационни запаси нанаходището 104 хил. куб. м) и в с. Рударци (с дебит 10.3 л/сек, темпеатура 28°С и експлоатационни запаси 33 хил. куб. м). Минералната вода при с. Рударци се използва за балнеопрофилактични цели и се продава като трапезна вода в страната и в чужбина. находището 104 хил. куб. м) и в с. Рударци (с дебит 10.3 л/сек, температура 28°С и експлоатационни запаси 33 хил. куб. м). Минералната вода при с. Рударци се използва за балнеопрофилактични цели и се продава като трапезна вода в страната и в чужбина. Природният ландшафт до голяма степен е променен от дейността на човека. Основните дървесни видове са дъб (благун, цер), акация, келяв габър и др. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Общата територия на горския фонд в общината е 174 866 дка, 142 114 дка са горите със специално предназначение. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев. Народен парк "Витоша" обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9988 ха на територията на Пернишка община. В Пернишкия дял на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България. Южно от гр. Перник, на 5 км отстояние от него, се намира резерватът Острица, разположен в централната част на планината Голо бърдо. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 м н.в.) и склоновете му - доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода. В резервата преобладават издънкови насаждения от габър, келяв габър, мъждрян. Флората се състои от 358 вида и 4 подвида, отнасящи се към 212 реда и 56 семейства. Въпреки малката си територия това представлява 1/10 част от флористичното богатство на България. Защитени от закона са 7 вида растения: ниско бясно дърво, урумово лале, горска съсънка, източна ведрица, урумов лопен, длановиден ветрогон и сръбско звънче. Въпреки неголемите отстояния на резервата от заобикалящите го градове - Перник, Батановци и Радомир, нарушенията на режима на защитената територия, стопанисвана от Горско стопанство - Радомир, са незначителни. Основна причина за това са "проветривостта" на резервата, по-високата му надморска височина (1100 м) спрямо селищата с развита промишленост (700-800 м). В района на Перник се намира най-дългата пещера в България - Духлата. Проучени са 15 км от нея. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 кв. км всяка. Отдих, туризъм, туристически обекти и агенции Община Перник обхваща Пернишката котловина по горното поречие на р. Струма, част от Национален парк “Витоша” и ботаническия резерват “Острица”. В прилежащите й планини са изградени туристически хижи и заслони, курортен център с минерална вода в с. Рударци и язовири в селата Ярджиловци, Мещица, Студена и Боснек. Общината има многобройни естествени природни дадености. Край витошкото с. Боснек се намират карстовият извор "Живата вода" и най-дългата пещера в България "Духлата". Близостта на Витоша и намиращият се в региона балнеоложки комплекс "Рударци" са добра предпоставка за бъдещо развитие на туризъм и ски-спорт. “Врелото” е водна монокална и етажна пещера в Боснешкия карстов регион. На 5 км северно от с. Боснек сред вековни дървета се намира пещерата “Живата вода”. Хижа “Селимица” се намира на югозападните склонове на Витоша в местността Ленищата под едноименния връх Селимица.Разположена е сред иглолистна и широколистна гора на 1305 м. надморска височина. На Голо Бърдо под връх Ранчово градище е разположена х. “Славей”. В близост до нея се намира ботаническия резерват Острица, който е обявен за такъв през 1934 г. и е с обща площ 600 дка и в който има уникални растителни видове. Великолепни условия за ловен туризъм и отдих предоставя ловно стопанство “Витошко”, където функционира и държавната дивечовъдна станция “Витошко-Студена” с развъдник за планинска пъстърва. На територията на общината функционират 2 хотела, тризвездения “Струма”, находящ се в центъра на града на площад “Кракра” и “Зора” в кв. “Изток”. Бюрото за комплексни туристически услуги на “Туристическа информация и регистрация” АД, находящо се на ул. “Петко Каравелов” № 1, предлага информация и резервации за море и планина, екскурзии в страната и чужбина, ученически екскурзии, посрещане на коледни, новогодишни и абитуриентски празници. Бюрото предлага още застраховка “Зелена карта”, медицински застраховки, самолетни билети, както и митнически гаранции. Информационно бюро “Стримонтур” дава информация за местата за настаняване в общината и областта. Бюрото се намира на пл. “Кракра” в хотел “Струма”.