Общинска администрация Панагюрище

Община Панагюрище е разположена в централната част на Средна гора, в Панагюрската котловина по поречието на р. Луда Яна. Средната надморска височина е 683 м. От общата територия на общината най-голям е относителният дял на горския фонд – 46,69%. При посещението си в Панагюрския край през миналия век проф. Константин Иречек казва, че тук са най-разкошните букови гори, които е виждал. Земеделските земи са 40.38%. На територията на общината са разположени и няколко изключително лечебни минерални извора. Административният център Панагюрище се намира на 87 км от столицата София, на 78 км от Пловдив и на 42 км от областния център Пазарджик. Местоположението предлага удобни връзки със София и Пловдив по автомагистрала “Тракия” – международен път Е-80, с отклонение при с. Гелеменово. През 2006 г. Община Панагюрище успя да включи в програмата на “Пътища”АД няколко важни за града и общината инфраструктурни обекта – основен ремонт и модернизиране на пътната отсечка Панагюрище – Попинци от главния път за Пазарджик, както и асфалтиране на две централни улици в града – “Павел Хаджисимеонов” и “Нистор Ружеков”, за които Общината осигури средства и за подмяна на водопроводната мрежа. През м. септември т. г. официално бе пусната в движение и нова мотриса от европейски тип по ж.п. линията Панагюрище-Пловдив. Над 21000 души от населението на общината живеят в Панагюрище – град, съчетал богато културно-историческо наследство и традиции с модерна инфраструктура, предприемаческа активност и икономически Територия – 598, 6 кв. км Брой населени места – 9 : Панагюрище /административен център/, селата: Бъта, Баня, Попинци, Левски, Елшица, Поибрене, Оборище, Панагюрски колонии. Брой жители – 30 240 Панагюрското златно съкровище Панагюрското златно съкровище, датира от края на IV-ти и началото на III в. пр.н.е. и е намерено през 1949 година на два километра южно от Панагюрище от тримата братя - Павел, Петко и Михайл Дейкови. Състои се от девет ритуални съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е установено, че съдовете са изработени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите на брега на Мала Азия. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични сцени свързани с известни герои от древността. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на Амазонка. Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда са оформени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Не се знае по какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети - като военна плячка или по пътя на търговски обмен, както и кой е бил техният собственик? Въпрос представлява и какво е принудило собственика да го скрие в земята? На всички тези въпроси точен отговор не можем да получим, можем само да гадаем, но това не ни пречи да им се наслаждаваме като на едни високо художествени и уникални свидетели на древността. От второто си раждане на 8 декември 1949 година до днес съкровището триумфално шества в музеите и галериите на повече от 40 световни столици и градове - Рим, Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва, Берлин, Прага, Будапеща, Токио, Мексико сити, Ню Делхи, Монреал, Мадрид, Бостън, Детройт, Хелзинки ... Навсякъде по света то изтръгвало възхищение. Панагюрското съкровище и днес привлича вниманието на учените - археолози и изкуствоведи по света, с въпросите, които поставя, а липсата на еднозначен отговор създава атмосферата на тайнственост, която витае около него. Туризъм Местоположението, благоприятните климатични особености, щедрата природа, уникалните археологически и исторически паметници, значимите събития от Април 1876 г. и лечебните минерални извори правят община Панагюрище удобно и привлекателно място за туризъм. Близостта до столицата София (96 км), до големите областни центрове Пловдив (78 км) и Пазарджик (43 км) и удобната изходна позиция за посещения на забележителни природни и исторически обекти в Средна гора, Копривщица, Старосел и Хисар определят стратегическото местоположение на Панагюрище. Природни дадености, пешеходен и екологичен туризъм Характерът на релефа е средно до ниско-планински и хълмист със средна надморска височина 683 м. Намиращите се в близост до града най-високи средногорски върхове – Богдан (1 604 м), Бунай (1 579 м), в съчетание с чистия въздух и около 20-те защитени природни обекта и исторически местности, разположени сред красиви високопланински ливади и прохладни букови и дъбови гори, са предпоставка за развитието на пешеходния и екологичен туризъм. В района са построени няколко туристически хижи – “Павел Делирадев”, “Оборище”, “Райна Княгиня”, “Мала Братия” и др. На 16 км от гр. Панагюрище се намира известният планински курорт Панагюрски колонии (1 040 м), основан в началото на ХХ век с цел отдих и укрепване здравето на децата от Панагюрска околия. Въздухът там е оценен като лечебен за белодробни заболявания. Културно – познавателен туризъм Многобройните археологически находки и исторически паметници в община Панагюрище свидетелстват за богатото древно минало на района. Уникалното, със световно значение Панагюрско златно съкровище, редицата тракийски некрополи, гробници и храмове, многобройните средновековни крепости (“Красен“ и “ Душковченин “) и калета допринасят за развитието на културно-познавателния туризъм. Музейната мрежа в града е добре развита и организирана в музеен ансамбъл, който включва Централен исторически музей и няколко Възрожденски къщи с етнографски експозиции. Построени в средата на ХІХ век, в тях е пресъздадена атмосферата от навечерието на Априлското въстание, показан е бита, традициите и основните занаяти на населението. За Априлската епопея от 1876 г. свидетелстват паметникът в местността Оборище – мястото на първото българско Велико народно събрание, експозициите в Историческия музей, Тутевата къща, Дудековата къща, Лекова къща, къща-музей “Райна Княгиня”, мемориалният комплекс “Априлци “, изграден в центъра на града и др. Минерални извори и балнеолечебен туризъм На територията на общината се намират няколко минерални извора, които със своя състав и лечебни свойства са предпоставка за развитието на балнеолечебния туризъм. Термални минерални води има в гр. Панагюрище, с. Баня и с. Поибрене, като във всяко от селищата е построена по една минерална баня Водата в гр. Панагюрище е с температура 40 ?С, сулфатна, натриева, калциева, с минерализация 0,58 мг/л. Подходяща е за лечение на травми и заболявания на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата и храносмилателната система. Изворите в с. Баня са азотни, сулфатни, натриеви, калциеви, с минерализация 0,54-0,70 мг/л и температура 25-40 ?С. Използват се за лечение на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на храносмилателната система и др. Минералната вода в с. Поибрене е с температура 33-42 ?С, алкална, сулфатна, натриева, флуорна, с ниска минерализация – 0,53 мг/л. Ловен туризъм Съществуват големи горски масиви с естествени гори от дъб, габер, горун и благун, а във високите части на Средна гора – високостеблени букови гори. Ловно стопанство Панагюрище обхваща 17 500 ха. В него се намира голямо разнообразие от различни видове дивеч – благороден елен, елен-лопатар, сърна, дива свиня, муфлон, както и голямо количество дребен и прелетен дивеч, хищници – вълк, лисица, чакал и грабливи птици. Интерес представляват ловния резерват за муфлони край с. Елшица и базата за обучение на ловни кучета край с. Баня. В община Панагюрище съществуват отлични възможности за създаване на ловни резервати, предприятия за развъждане на дивеч и развитието на местен и международен ловен туризъм. Заведения за развлечение, възможности за релаксация и лечение На територията на община Панагюрище развиват дейност около 135 ресторанта, заведения за хранене и развлечение с около 3 300 места. Наличната база е сравнително достатъчна за задоволяване нуждите на туристите. В гр. Панагюрище и в с. Баня функционират открити модерни спортно-развлекателни комплекси с минерални басейни. В общинския център е изграден съвременен оздравителен център с термална минерална вода, басейн, вани за билколечение, сауна и фитнес. Втори фитнес-център предлага фитнес-зала, солариум, сауна и възможности за лечебни процедури. Доизграждането и разширяването на съществуващата спортна инфраструктура ще доведе до по-пълно задоволяване на потребностите на туристите. История Макар и в страни от големите пътища в древността и Средновековието, Панагюрският край изминава свой ранен исторически път на развитие. В околностите на града се намират редица археологически паметници – следи от древното минало. Десетки могили свидетустват за тракийските племена, живяли някога по тези земи. В една от тях – могилата “Мрамор” бе разкрито погребение на тракийски вожд от IV – III в. пр. н. е. Недалеч от нея през 1949 г. по време на землени работи бе открито световно известното днес Панагюрско съкровище, рядък археологически паметник от времето на елинистическата епоха – IV-III в. пр. н. е. Деветте съда: четири ритона с форма на животинска глава, три канички с форма на глава на амазонка, една амфора с дръжки във форма на кентаври и една фиала са богато украсени с релефни изображения по сюжети от митологията. Този уникален сервиз, чието копие е изложено в Историческия музей в Панагюрище, е най-интересният паметник на изкуството, намерен в Тракия. Удобното местоположение, щедрата природа и благоприятният климат са привлекли хората тук и през Средновековието, следи от което са руините на мощните български крепости Красен и Душковченин, запазени до днес. Там, където миналото не е засвидеталствано от исторически паметници, то се открива и оживява от легендите, които свързват основаването на днешния град с драматичните времена след османското нашествие на Бaлканите – с края на XV век. Името си градът придобил от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в стария български език). В годините на османското владичество Панагюрище получава официално със султански ферман призвание за войнишко селище. От това последват редица превилегии като право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., които спомагат за икономическото развитие на града, за запазване у неговите жители жива надеждата за свобода. Бурен икономически разцвет градът бележи в началото на XIX век. На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаял, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – над 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро... Икономически подем по онова време предопределя и значителния духовен разцвет, до който стига градът в навечерието на Априлското въстание. С жаждата си за просвета панагюрци извисяват своето селище на едно от първите места в страната в образователното дело. През 1839 г. с усилията на цялото население е издигната голяма двуетажна сграда за мъжкото училище, а през 1843 г. е построена и сградата на девическото училище. Преди въстанието в тях се учели около 900 деца. Към мъжкото училище била уредена библиотека с 2000 тома български и чужди книги, между които имало и средновековни ръкописи на хартия и кожа, унищожени при потушаването на въстанието. В училищата преподавали хора с богато за времето си образование. В тях са учитествували и видните панагюрци и изтъкнатите в историята на българската национална култура дейци: Марин Дринов, основоположник на българската историческа наукa и един от създателите и първи председател на Българската академия на науките и Нешо Бончев – първи български литературен критик. Наред с училищата още един културен институт в града пробуждал духовете на панагюрското гражданство. Това е основаването в 1865 г. читалище “Виделина”. В него се развивала широка културно-просветна дейност, четели се книги и вестници, изнасяли се сказки, разисквали се политически въпроси, коментирало се положението в Османската империя. В навечерието на Априлското въстание от Цариградското военно-медицинско училище в Панагюрище се завръща Павел Бобеков. Като главен учител в мъжкото училище и председател на читалището, Бобеков разгръща значителна народополезна дейност и създава, както пишат съвременниците му, “цяло движение сред по-младите”. В такава обстановка на икономически и духовен подем идеята за национално освобождение намира горещ прием в Панагюрище още по времето, когато великия борец за свобода Васил Левски създава в България революционни комитети. Паметникът на местността Оборище През есента на 1870 г. той основава и в града комитет. От този момент идеята за въстание тлее в душите на панагюрци, за да се разгори през съдбоносната пролет на 1876 г. Тогава пристигат пратениците на Гюргевския революционен комитет Георги Бенковски и Панайот Волов и заедно с местните революционни дейци начело с Павел Бобеков разгръщат трескава подготвителна дейност, която утвърждава Панагюрище за център на бъдещото въстание. Върховен момент в подготовката на въстанието е историческото събрание на Оборище – Първото българско велико народно събрание. На 8 километра западно от Панагюрище на 13 април 1876 г. се събират делегатите на народа, дошли са изразят неговата непоколебима воля за борба, да повторят клетвените слова: Свобода или смърт! Малко е оцеляло днес от някогашния град. По време на въстанието изгарят двукатните търговски къщи, съзидани от най-добрите строители, зографисани от прочути майстори. Но сякаш, за да разказват днес за паметните априлски дни, са останали няколко старинни дома. Един от тях е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. се обявява Априлското въстание. И днес – в двора на къщата – сякаш оживяват съдбовните мигове, когато Кървавото писмо от Копривщица минава от ръка в ръка на разтреперените от вълнение революционери преди Бенковски да прочете редовете: “... Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище ...” Тесен бил домът на Иван Тутев, за да побере тяхното въодушевление и ентусиазъм. През сълзи на очи Волов подканя: “Скоро, братя! Отворете портата да излезем. Ние да станем най-напред жертва”. След няколко часа целия град гърми от възгласите: “Да живее България!”, “Да живее свободата!”. Друг свиден паметник е родния дом на националната героиня Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня). Къщата-музей разказва за подвига на девойката, бродила и носила знамето на свободата. Само на 20 години, тя е главна учителка в девическото училище. Когато градът е обхванат от революционен кипеж, една вечер, незабравима за нея, войводата Бенковски й предлага да ушие главното знаме на въстаниците. Това е легендарното знаме с разярения лъв и крилатия девиз “Свобода или смърт!”. Недалеч от дома на Райна Княгиня са останали само зидовете на Хаджилуковата къща, където през април 1876 г. заседава Привременното революционно правителство с неговия председател Павел Бобеков. Десет дни се радват панагюрци на свободата, а след това с оръжие в ръка я отбраняват и доказват, че са достойни за нея. Много са подвизите на героите, защитавали Панагюрище, много са жертвите. Друг ням свидетел на всеобщия героизъм и саможертва е Дудековата къща, една от последните крепости на героичната отбрана. В нея при неравен бой, за да не попадне жив в ръцете на врага, се самоубива Петър Щърбанов – член на Привременното революционно правителство. Редом с останалите селища, участници в Априлското въстание, Панагюрище се свързва кръвно със съдбата на България изписва една от най-славните страници в нейната история. Глас в защита на въстаналия български народ издигат: Юго, Достоевски, Тургенев, Толстой, Гарибалди, прогресивния журналист Макгахан. Русия обяви Освободителната Руско-Турско война (1877 – 1878 г.), в която за свободата на България паднаха 200 000 руски войници.