Общинска администрация Пазарджик

Община Пазарджик е разположена в Южна България, в централната част на Горнотракийската низина, на север от планината Родопи, по поречието на река Марица. Общината граничи със седем общини от Пазарджишка област, в т.ч.: община Стрелча, Панагюрище, Лесичово, Септември, Ракитово, Пещера и Брацигово, както и с четири общини от Пловдивска област - Съединение, Стамболийски, Марица, Родопи. Релеф Релефът на общината е равнинен. Надморското равнище варира от 190 до 370 м., като надморската височина на град Пазарджик е 205 м. На изток от Пазарджик е най-ниската част на полето - под 200 м надморска височина. Полето е бедно откъм речни тераси, защото е хлътнало. Това е допринесло за равнинния характер на Пазарджишкото поле. От двете страни на Марица и притоците й се е образувала ниска, но широка незаливна тераса. Тук са най-хубавите алувиални почви на полето. Климат Община Пазарджик има благоприятен преходно- континентален климат, който се характеризира с летни засухи. Този климат е преходен между умерено континенталния климат на Дунавската равнина и преходно- средиземноморския климат на Югоизточна България. Отрицателните температури в Тракийската низина са характерни за най-типичния зимен месец - януари. Поради защитата на Стара планина и влиянието на Средиземно море, средната януарска температура на Пазарджик е положителна. Летните температури на Пазарджик не са по-високи от тези на Дунавската равнина. Средната юлска температура е 23.3°С. Дългото лято, често от април до октомври, е достатъчно топло. Това е удобно както за отглеждане на две култури от обработваемата земя, и то с добив на зърно, така и за по-добро развитие на някои едногодишни култури, които виреят по на юг - ориз, тютюн, памук и др. В низините физико- географските условия се проявяват по-силно върху режима на температурата и по- специално върху продължителността на мразовете и горещините. В Пазарджишкото поле през зимата поради температурната инверсия е по- студено и има по- продължителни мразове, отколкото по средногорските и родопски склонове и разклонения. Ранната пролет позволява ранно засаждане на летните култури, а късната есен е твърде благоприятна за доброто узряване и беритба на гроздето, тютюна, ориза, памука, и др., както и за доузряване на вторите реколти. В сравнение със Северна България през пролетта в Пазарджишко по-рано престава да пада слана, а през есента - по-късно. Валежите в областта зависят от циклоналните ветрове, северозападен, югозападен и южен, североизточен и източен. Стара планина и Средна гора пречат на свободното проникване на валежите от циклоналните ветрове от север и северозапад, а Родопите на южните - средиземноморски валежи. По този начин Тракийската низина се ползва от по-малко валежи, отколкото е средната валежна сума на България. Така Пазарджик се намира под влажна сянка от околните му планини, затова годишната сума на валежите му е едва 515 мм. В Пазарджик най-много валежи падат през лятото - 142 мм (27.6%), а пролетно време - 27%. Летните валежи дори и най-големи, често пъти са поройни и са недостатъчни за земеделските култури, особено за вторите култури. Характерни за Пазарджишкото поле са и честите засушавания, проявяващи се най-вече през втората половина на юли и първата на август. Водни ресурси Общината е богата на водни ресурси. Главен водосборен басейн е р. Марица и нейните по-големи притоци - реките Тополница и Луда Яна. Важен източник на вода са подпочвените и подземните води. Те са резултат от валежите и се разполагат в няколко пласта на водоносните хоризонти. Полезни изкопаеми На територията на Общината има находища на нерудни полезни изкопаеми. Най- разпространените полезни изкопаеми са мраморите и доломитите. Те са намират по северния склон на Родопите - между селата Паталеница и Црънча, южно и източно от с. Дебращица. Най-голямо е разпространението на мраморите в Бесапарските хълмове. В техните поли край с. Огняново се намира и добре разработено находище на варовик. Тук се добива и произвежда цялата гама от инертни материали на базата на трошен камък (каменно брашно, чакъл), негасена и хидратна вар и пепелина. В землището на с. Величково се добиват скални облицовъчни материали. От тях недобре проучени и разработени са находищата от гранит, сканит и габро. Големи са залежите от инертните материали - речен пясък и филц, които не са добре проучени и не се експлоатират. История Община Пазарджик е населявана от най-дълбока древност, свидетелства за което са регистрираните открити селища и селищни могили от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха..По – известни от тях са Плоската могила край с. Юнаците и Малтепе край с. Огняново. Разположението на Селишната могила край с. Юнаците определя високата й стойност като съсредоточие на многопосочни културни влияния през праисторията. До момента на археологическия обект са проучени средновековен некропол, укрепление от римската епоха, тракийско селище и две селища от каменно – медната епоха. Разнообразните природни условия, изобилието на природни богатства и кръстопътното място, което заема днешната Пазарджишка община, я превръщат в един от центровете на античната култура, създадена от траки, гърци и римляни. Над 100 селища, повече от 300 надгробни могили и плоски некрополи са пометниците на античността. На територията на Пазарджишка община е открито едно от най – големите светилища на Трите нимфи (в с. Огняново) , както и светилището на Асклепий край с. Паталеница, датирани от І – ІV в. Сл. Хр. Край днешното с. Сенитево се намирало и тракийското селище Бесапара – главен град на бесите и пътна станция на централния път Сердика – Филипопол. Открити са основите на сгради, архитектурни и скулптурни детайли, оброчни плочи, монети и др. През Средновековието тук са изградени множество български крепости с военностратегическо и административно значение. Особено значима е крепостта Баткунион на 1 км югозападно от с. Паталеница. В селото се намира и уникалната църква “Св. Димитър” – национален паметник на културата от ХІІ – ХІІІ век. Град Пазарджик е основан през първата четвърт на ХV век и възниква като търговско средище на международния път Сингидунум, свързващ Европа с Мала Азия. През ХVІ в. градът става център на отделна административна единица – кааза (до Освобождението през 1878г.). През 1865г. в него живеят около 25 000 души като българите са 2 пъти повече от турците.По време на първото преброяване на населението в Източна Румелия през 1884г. Пазарджик е втори по големина град след Пловдив с 15 425 жители.До 1900г. е център на Татарпазарджишкото окръжие, включващо Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска околии. През османското владичество Пазарджик се споменава от много пътешественици като голямо и богато селище,пазарен център и оживено занаятчийски,търговско и транспортно средище. През ХVІІ и ХVІІІ в. градът се развива като пристанище-склад на р. Марица за зърнени храни, ориз, вино,дървен материал от Родопите и желязо от Самоков. Реката е използвана като воден път, по която със салове се извозвали стоки за Одрин и Цариград. Югоизточно от града от 30 юни до 15 август се провеждал т.нар. Марашки панаир. През първата половина на ХІХ в. населението се занимавало със зеленчукопроизводство, земеделие, животновъдство.Развитието на занаятчийството бележи своя връх. Занаятчийското и търговското население съставлявало 70% от цялото население на града. През епохата на Възраждането Пазарджик е важно духовно огнище на българщината.Най-значителна фигура в духовното развитие на Пазарджик в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век е епископ Дионисий Агатоникийски – висш духовник, патриот, народен будител. През 1823г. той построява със собствени средства сграда и открива обществено килийно училище. През 1842г. с общото съгласие на еснафските организации в града е изградена двуетажна сграда за училище. През 1845г.се поставя началото на новобългарското светско училище в Пазарджик.Три години по-късно е открито и девическо училище. В гр. Пазарджик е роден и работил и първият български краевед Стефан Захариев (1810 – 1871). През 1870г. във Виена е издадено неговото “Географико – историко – статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”, в което са поместени изобилни материали за географията, историята и археологията на Пазарджишкия край. През 1859г. в Пазарджик се празнува за първи път празникът на Св. св. Кирил и Методий. Жителите на гр. Пазарджик водят енергична борба за църковна независимост и през 1859г. отхвърлят властта на гръцката патриаршия. Главни деятели на църковната борба са Стефан Захариев,Кара Никола Ангелов, Станислав Доспевски и др. като Ст. Захариев е ръководил църковната борба и в източните краища на Македония, Неврокопско, Драмско, Серско. През 1862 г. в Пазарджик се основава читалище “Виделина”, а през 1870г. – женско ученолюбиво дружество “Просвета”. През същата година Константин Величков, Яков Матакиев и др. поставят основите на театралното дело в града с представлението “Многострадална Геновева” в читалище “Виделина”. В периода 1874 – 1876г. Величков ръководи съвместно с Иван Войводов театрална трупа и представят пиесите “Иванко” от В. Друмев и “Разбойници” от Фр. Шилер. През ХVІ в. В Пазарджик се построяват и големи обществени сгради – Ески джамия, Паша хамам, Куршум хан и др. Архитектурният облик на града се оформя през Възраждането. Построени са много възрожденски къщи по подобие на пловдивските. През 1869 г. Левски посещава за първи път Пазарджик и основава революционен комитет с председател Георги Консулов. През м.февруари 1876г. Г. Бенковски възстановява революционният комитет с председател Яков Матакиев. Пазарджик не въстава през Април 1876-а, но помага значително за организирането на въстанието в околните селища. След потушаването на въстанието пазарджишките обществени деятели се грижат за пострадалите и изпращат петиции до Великите сили за закрила на българското население. След освобождението на града от войските на ген. Гурко на 14 януари 1878г. местното население се включва активно в борбата за Съединение. Градът дава изтъкнати личности – деятели в изграждането на Съвременна България. След 1878г. занаятчийството в Пазарджик запада .Градът се развива като пазарен и важен транспортен и търговски център на богат селскостопански район. Фабричната индустрия се заражда около 1888 – 1890 г., когато са построени оризарна, мелница за брашно и работилница за манипулиране на тютюн за износ. Пазарджик получава славата на град на ориза, конопа, виното, тютюна и зеленчуците. През 1930 – 1947г. градът е селскостопански промишлен център с развита хранително-вкусова, каучукова, дървопреработваща, текстилна, керамична и картонажна промишленост.