Общинска администрация Белица

Община Белица е една от малките общини в Югозападна България, с площ от 382 кв.км. и с 11 400 жители. Град Белица е главен административен център на общината с 3980 жители, разположен в южните склонове на Рила планина. Богатата история и етнография на края се съхраняват в историческият музей. В града и общината има условия за развитието на туризма във всичките му измерения – традиционен, еко селски и др. Близостта на курорта “Семково”, само 17 км. от града го прави подходящ и за зимен туризъм. Валевиците в града и до днес се използват от беличани за изпиране на килими и одеяла. Те са неизменна атракция за туристите и етнографска забележителност. На 12 км. от града се намира Центъра за реадаптация на танцуващи мечки – съвместен проект на две от най- големите природозащитни фондации в Европа- Международната фондация за защита на животните –“Четири лапи” със седалище – Виена и фондация”Бриджит Бардо” – Франция и Община Белица. Резерватът се намира в местността “Андрианов чарк”- едно от най- красивите кътчета на Рила. Само на 17 км. от Белица, в Рила планина се намира курорта “Семково”. Това е един от най- старите зимни курорти в България. Пътя до него е осеян с приказни гледки. Разполага с добра инфраструктора за ски спорт, особено подходяща за начинаещи. През лятото е възможен и преход от Семково до Центъра за реадаптация на танцуващи мечки. Земеделие Нивите заемат най-голяма част от обработваемата земя в общината – 19 131 дка, или 55,9%. Размерът на трайните насаждения е 3241 дка (9,5% от обработваемата земя). Значителен е размерът на естествените ливади - 11 787 дка (34,5%). На територията на общината в момента не съществуват напоявани земи.. Възстановяването на напоителната мрежа от канали и съоръжения е свързано с нейната реконструкция и адаптиране към малките земеделски стопанства. Общата площ на стопанисваната земя (обработваеми земи, заедно с мерите и пасищата) е 62 146 дка, или 21,1% от територията на общината. Общите продуктивни възможности на земеделските земи в общината се характеризират със средния (агрономически) бонитетен бал - 42, което ги причислява към бонитетната група “средни земи”, или III категория (по петстепенната скала). Най-подходящи са условията за картофи, пасища, ливади, пшеница и тютюн. Растениевъдството в общината е монокултурно, тъй като типичният планински релеф създава трудности при обработването на земята. Основна култура за общината са картофите. Сериозен е проблемът с реализацията на продукцията на пазара и ниските изкупни цени. Отглеждането на картофи в бъдеще е перспективно, но при условие, че се засеят нови сортове и се осигури пазар. За момента това е възпрепятствано от липсата на средства у селскостопанските производители. Допълнителен проблем е и липсата на модерна селскостопанска техника (особено специализираната). Други култури, които се отглеждат в общината, са: зрял фасул, царевица за зърно и тютюн. Трудоемкостта при отглеждането на тютюна, “трудните” пазари и ниските изкупни цени водят до силно намаляване на засетите площи и произведени количества през последните години. Останалите култури се отглеждат на малки площи, предимно за задоволяване потребностите на домакинствата. Алтернатива на традиционните култури – картофи и тютюн е билкарството и гъбарството. Събирането на диворастящи билки и гъби допълва поминъка на населението през лятото. За целта се организират изкупвателни пунктове. Общината разполага с подходящи за отглеждане на култивирани билки терени по изоставените, по-високи части. В последните две-три години има интерес към отглеждане на дилянка, лавандула и други билки, но липсата на осигурена пазарна реализация прави земеделските производители скептично настроени. Подходящи са условията за отглеждане и на малини, боровинки и лен, в което общината има традиции. Отглеждането на тези култури би могло да се възобнови и увеличи при намирането на подходящи пазари и/или откриване на цехове за тяхната преработка. Животновъдство Животновъдството в общината се осъществява единствено в частния сектор и се характеризира с висок дял на дребните стопанства, отглеждащи животни. Според преброяването през 2001 г. в общината. има 2070 частни земеделски стопанства, отглеждащи животни (86,5% от всички стопанства). Отглеждат се предимно овце, крави, кози и птици. Тенденцията в подотрасъла е към запазване броя на животните в частните стопанства. Налице е спад в средната продуктивност в говедовъдството и овцевъдството, поради непълноценното хранене на животните, неспазване на кръмните единици и липсата на селекционна дейност. Положителна тенденция е развитието на пчеларството, но за момента то все още е в малки мащаби. Перспективността на това производство в общината е голяма, с оглед на подходящия климат, растителното разнообразие и екологичната чистота на района. Разработването на програма за насърчаването на тази дейност е изключително важна задача.