Общинска администрация Варна

ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ СЕ СЪСТОИ ОТ 12 ОБЩИНИ С ОБЩ БРОЙ НА НАСЕЛЕНИЕТО 489 809. НАСЕЛЕНИЕТО САМО В ОБЩИНА ВАРНА НАБРОЯВА 346 000 ДУШИ И ПРЕДСТАВЛЯВА 70% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В РЕГИОНА. Варна е град в Североизточна България, център на едноименните община и област. В него живее около 5% от населението на страната[1]. Град Варна е на трето място по население в България, като към 15 май 2011 година жителите на града са 331 516. Община Варна е втората по големина община в страната с население от 357 126 души. Населението на агломерацията се приближава до 500 000 души. На територията на града са разположени централите на институции като държавната агенция „Морска администрация” и Адмиралтейството на Българската армия. Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по Северното Черноморие. В рамките на града, в район Приморски, в съседство с морето, се намира резиденция Евксиноград, която е седалище на министерския съвет на България през летните месеци, както и на президентството. Във Варна се провеждат множество културни мероприятия, сред които международният театрален фестивал „Варненско лято “, международният музикален фестивал „Варненско лято“, международен балетен конкурс, международният джаз фестивал „Варненско лято“, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международен куклен фестивал "Златният делфин", Август в изкуствата, Видеохолика, международният фолклорен фестивал, седмицата на морето и други. В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна. Градът е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг са разположени основната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градски плаж. Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“- „Златни пясъци“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване. Назряло е актуализиране на териториално-административното деление на региона и изграждане на адекватна инфраструктура отговаряща на съвременните изисквания за комуникация и отдих на населението. В чертите на града вече са летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна. Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура - минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари. На 21 август 1951 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в България - 342 мм. Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климата е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор. Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м, предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C. Преобладаващите ветрове през зимата са от северозападна и северна посока, а през лятото - от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето създава локална циркулация на приземния слой въздух (бризова циркулация). През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 km в сушата), а през нощта обратно - от сушата към морето. Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см. Жителите с постоянен адрес в община Варна по данни на ГРАО към 01 февруари 2011 г. са 330 486 души, като по този показател градът се нарежда на трето място след София (1 270 284 жители) и Пловдив (331 796 жители).[15] Първите информации за населението на Варна датират още от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.), като тогава градът е бил втория по големина в Княжество България след Русе. По-късно Варна губи второто си място и в следващите 120 години е третия по население град в България. В края на 2008 г., на последния си за годината брифинг, кмета на града Кирил Йорданов твърди, че Варна е вторият по големина град в България с население около 970 000, което прави близо 60% нерегистрирани жители на морската столица. [16] [17] Според него това е довело до редица проблеми с инфраструктурата на града и затова Йорданов настоява за незабавно въвеждане на адресната регистрация. В същото време английският вестник "Файненшъл Таймс" излиза със статия за Варна, в която пише, че морската столица е един от най-бързо разрастващите се градове в Европа с механичен прираст от 30 000 души на година.[18] По официални данни населенито на агломерацията Варна-Аксаково-Девня-Провадия, включваща и съседните села надхвърля 405 000 души. След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а 5 години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век. Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната - около 2-3%.