Общинска администрация Велики Преслав

Административният център на общината - гр. Велики Преслав, е основан преди повече от 1110 години като град крепост. През 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава.Тук се намирали Дворецът на владетелите, Дворецът на епископа, а впоследствие - на Патриарха. Преслав е средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите.Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори - рисувана керамика, печати, накити, оръжия и др. - в Археологическия музей. След Плиска Преслав е бил втората столица на Първата българска държава, просъществувала от 893 до 969 г. Въпреки това кратко време в Преслав е осъществено доста мащабно строителство, създадено в условията на нечуван културен подем на нашата държава. Неслучайно целият този период е известен като "Златен век". Докато Плиска е в равнинна и монотонна местност, Преслав е в полите на планината. Главният град на царството бил преместен по на юг, близо до мястото, където р. Тича (Камчия) излиза от Герловския пролом. То осигурявало възможност за добра защита и оттук можели да се контролират близките старопланински проходи. Преслав е заемал огромна за средновековен град площ. Днес за пълната му обиколка един ден е недостатъчен. Преди да тръгнете да скитате из него, ви съветвам да се отбиете в добре уредения музей и да разпитате подробно за бъдещите си разходки. Не разчитайте, че лесно ще се ориентирате по внушителната карта, която уж трябва да улеснява туристите, но е сложна и изисква сериозна геодезична подготовка. Освен това трябва да знаете, че по целия терен от няколко квадратни километра указателните табели и стрелки липсват или са съвсем оскъдни. Накрая, добре е да осигурите и някой от групата да знае немски или английски, защото това са езиците, на които се предлага отличната книга на археолога Тотю Тотев. Музеят е просторен и светъл и в него можете да се запознаете с паметниците, намерени при разкопките в средновековния град, накитите от Преславското златно съкровище, великолепната карамична икона на св. Теодор Стратилат, рисуваната керамика и битовите предмети. За съжаление той единствен в целия комплекс е в относително добро състояние, докато останалата част е направо окаяна. Ще рече човек, че е някакво място с незначителна история, а не някогашна столица при това от един от най-цветущите периоди на страната ни. Хан Омуртаг избрал Преслав за своя резиденция и укрепен лагер през 821 г., а по-късно цар Симеон Велики преместил тук престолния град на царството и го превърнал в най-величествения в цяла Югоизточна Европа. За неговото строителство някога, което траяло 28 години, научаваме подробности от Чаталарския надпис, издълбан на гръцки върху една колона, намерена в близкото с. Хан Крум. Днес тя се пази в Археологическия музей в София. Община Велики Преслав разполага с 968 хектара защитени територии, от които резервати и буферни зони - 48 ха, народни паркове - 773 ха, и исторически местности - 147 ха. Общата площ на рекреационните ресурси възлиза на 2250 ха, в т.ч. курортни гори - 1423 ха, и зелени зони - 827 ха. На територията на общината се намират природният резерват "Патлейна" - в близост до Велики Преслав, и резерватът "Дервиша", които са единствените находища в страната на див рожков, див кестен и урумово лале. Находищата на блатно кокиче край с. Кочово на площ 12 ха и край с. Осмар на площ 19 ха са обявени за защитени територии и са единствените в Северна България. Преобладаващо в общината е българското население - 65 %. 24 % са турците, 8.5 % - ромите. Под 1 % общо са руснаци, арменци и власи. 2.4 % от населението не се самоопределя или не посочва своя етнос. Населението е застаряващо, а естественият прираст - отрицателен. Гъстотата на населението е 61 души на кв. км. 60 % от него е градско. Продължителността на живота е 72.3 години. Съотношението жени-мъже е 51:49. Децата под 18 години са 19 %, населението в трудоспособна възраст - 56 %, в надтрудоспособна - 25 %. Икономически активното население в общината е 7358 души. От тях 8.83 % са безработни, при съотношение жени-мъже 55 на 45%. Всеки седми безработен е младеж до 29 години. Таблица на населението към 03.08.2007 г. за област ШУМЕН, община ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ