Общинска администрация Велико Търново

Велико Търново е град, намиращ се в Северна България, център на община Велико Търново, област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е по-често употребяваният вариант в разговорния език Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. [2] В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България. Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно. През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули. На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради. През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено. След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания. При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В наши дни Велико Търново се развива с бързи темпове като строителството в рамките на града и околностите бележи рекорди. Освен търговски комплекси и молове, се изграждат сателитни квартали и нови транспортни връзки за преодоляване на транспортните проблеми на града. В последен етап на строителство е квартал Хилс, заедно с прилежащата архитектура. В новият Общ устройствен план на общината е заложено на разпределянето на зоните около града с цел да се даде допълнителен тласък на разширяването на града и да се избегне строителството на индустриални сгради в жилищни райони. В близките години се очаква сливане на града с Шемшево, Леденик и Арбанаси, както и град Дебелец, като около първите две трябва да се разшири сегашната Западна промишлена зона, а около Арбанаси и Дебелец са предвидени вилни зони. С новите планове за строителството на Автомагистрала Хемус (А2) Велико Търново трябва да бъде свързан със София и Русе до 2015 година, като града ще запази статута си на най-големия пътен транспортен център в Северна България, поради географското си положение в Северна България и Предбалкана, както и заради близостта си с най-голямата ж.п. гара в Северна България и международно летище в Горна Оряховица (3км). Велико Търново е един от градовете с най-добре развит градски транспорт в България. В града се движат предимно нови модели автобуси, сред които Mercedes-Benz Citaro, Mercedes O405 N, Irisbus Crossway, Neoplan N4013 CNG, Neoplan N4016 (CNG), MAN NL 223 CNG, MAN NM 223, MAN NL 202. Пълен подвижен състав тук. От 2010 година влиза в сила условие, което задължава всички градски автобуси да бъдат нископодови и леснодостъпни за трудноподвижни хора. В града няма общински превозвач, което е може би най-добрият фактор за развитието на градският транспрот във Велико Търново. За разлика от столицата София, а също и градове като Варна, Бургас, Габрово и др., във Велико Търново не е останал нито един автобус от марката „ИКАРУС“ (най-често срещаните в България през миналия и началото на този век). Най-добре е обслужен района на ВТУ, пазара и кв. Бузлуджа, където на 8/10 минути има автобус.