Общинска администрация Ветрино

Ветрино (до 1934 г. Ясъ? тепе) е село в Североизточна България. То е административен център на община Ветрино, Област Варна. През общината минават магистрала „Хемус“, първокласният път Варна — София, второкласният път Айтос — Тервел, ЖП линията София — Варна, магистралният газопровод от Русия за Гърция и Турция (предстои общината да бъде газифицирана). В близост са летище Варна и пристанище „Варна-запад“, а самата община разполага със собствено селскостопанско летище. Село Ветрино е на около 45 км. от двата областни центъра — Варна и Шумен. На територията на общината са изградени пет микроязовира. Ветрино е селскостопански район. От общата площ земеделски територии са 252 616 дка., от които обработваеми — 206 480 дка., горски територии 24 184 дка. Трайните насаждения заемат 2422 дка. Залага се предимно на растениевъдството, отглеждат се пшеница — 68 618 дка., ечемик — 25 306 дка., царевица — 22 481 дка., маслодаен слънчоглед — 38 607 дка. Въвеждат се нетрадиционни селскостопански култури — рапица, резине, лавандула и кориандър. Има една кравеферма в с. Ветрино. Развитие бележи пчеларството. Добре вирее гроздето — винено и десертно. Частният сектор достига 90% от производството и услугите в района. Девет кооперации обработват 87 850 дка. земеделски площи, увеличават се арендаторите (около 30 души) и частните земеделски стопани и сдружения. Околната среда е съхранена и чиста. Промишлени замърсявания не са отчетени. Общината разполага с почивна база в местността Дюза, край с. Невша и хижа Яйла, в околностите на с. Ягнило. В с. Габърница е изграден етнографски комплекс „Родна стряха“ и се развива селски туризъм. През годините селището е носило последователно имената: Йъсъ тепе /1573/; Йъсъ тепе /1676/; Яс тепе /1762/; Ясъ-тепе; Ясъ тепе /1866/;Ветрино /1934/. В околностите е върлувал турският хайдушки войвода Селих Мустафа. На 27 октомври 1999г. на първият тур е избран с убедително мнозинство първият демократичен кмет. В района има една защитена местност: Голямата канара — карстов каньон с площ 33 ха. Опазват се карстовия каньон и местообитанията на белоопашатия мишелов и египетския лешояд. Запазени са редица културно-исторически забележителности като църквата „Свети Димитър“ и множество други църкви и параклиси, както и паметници на загинали войни.