Общинска администрация Видин

Географското положение Географското положение на Община Видин е един от съществените фактори, определящи нейното развитие. Община Видин е разположена в северозападната част на Дунавската равнина. Цялата и територия се заема от Видинската низина, която се простира между завоя на р. Дунав при град Видин и отстъпващите далеч на югозапад планински хълмове. Общината включва обширни площи – полета, хълмове и малки горски масиви. Център на общината е град Видин, разположен на брега на р. Дунав, на най-ниската тераса на Видинската низина с надморска височина 30-35 метра и топографска повърхност с лек наклон (0,5 до 3-4 %) в посока север и североизток. Град Видин представлява полукръг с ориентация на улици и сгради към реката. По продължение на реката е разположен голям парк с места за отдих и плажове. Разполагането на Видин на това място на брега на р.Дунав е особено благоприятно за развитието му. Не случайно сравняват Видин с входната врата на България. Наличието на фериботна връзка по реката, преминаването през територията на общината на двата трансевропейски коридори № 4 и № 7 и общите граници с две съседни държави спомагат за създаването на възможности за износ на изделия от местната икономика и на цяла Северозападна България. От друга страна местоположението на града създава предпоставки и за развитието на вътрешния и международен туризъм, използвайки богатото културно и историческо наследство, с което е известен Видин. Благоприятното географско положение на общината и добрият транспортен достъп са едни от важните стратегически предимства и конкурентноспособност на региона като цяло. Това може да бъде основа за засилващ си инвестиционен интерес. Общината може и трябва да се намесва активно в инвестиционните инициативи. Намирането на решения по този въпрос може да осигури силен потенциал за развитие. Природни условия От всички елементи на природната среда най-осезателно въздействие върху Община Видин имат поземлените и водните ресурси и полезните изкопаеми, а най-слабо горските ресурси. За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. В геоложко отношение територията е изградена от алувиални чакълесто - песъчливи и песъчливо-глинести отложения на квартернера, които лежат върху плиоценски глини. Общо почвите в района са със запазена структура и почвено плодородие. Освен почвеното богатство за развитието на селското стопанство от значение са климатичните и водните ресурси. Климат - Дунавската равнина е открита на север и североизток, което допринася за безпрепятствено нахлуване на студени континентални въздушни маси. Климатичните елементи имат ясно изразен умерено континентален характер. Водното пространство на р. Дунав играе значителна роля при формирането на микроклимата. Преобладаващи за района са западните и северозападните ветрове. ИСТОРИЯ Видин е един от най-интересните и древни български градове. Град, съхранил в себе си частици от Древна Тракия, Античния Рим, Средновековна България, турското владичество, следосвобожденския период, за да добие облика на днешният карасив и модерен Видин. Историята твърди, че Видин започва своя живот преди повече от 2000 години. Привлечени от плодородието на крайдунавската земя, тракийските племена мизи и трибали основали първото селище на територията на днешния град. Не е случайно, че то е заемало най-високата част на града, която не е била застрашавана от наводненията и същевременно е била най-удобна за отбрана. Това географско и стратегическо предимство оценили и следващите заселници. Затова следите, оставени от човешките цивилизации оттогава до днес са непрекъснати. В началото на новата ера долното течение на река Дунав станало северна граница на Римската империя. Римското завладяване на днешните северозападни български земи започнало в третото десетилетие пр.Хр и продължило до 46г. Градът влиза в римските провинции Мизия, Горна Мизия и Крайбрежна Дакия. През римската епоха градът носел името Бонония. Античната Бонония (І-VІ в.) е съставна част от Дунавския лимес (граница), чието строителство започва към средата на І в. При аварското нашествие през 586-587 г. са разрушени много антични градове. Такава е участта и на Рациария (столицата на провинция Крайбрежна Дакия). Ролята на главен град на днешните северозападни български земи се поема от Бонония. За развитието на икономиката на града през античността липсват достатъчно данни. Освен характерните земеделие, скотовъдство и лозарство, развити били приложните занаяти и скулптурата: открити са фрагменти от богата архитектурна украса, произведения на бронзолеярството, скулптури и керамика. От средата на VІ в. започва славянското завладяване на Балканския полуостров. Към средата на VІІ в. днешните северозападни български земи вече са здраво в ръцете на славяните от т.нар. “българска” (или “дакийска”) група. Удобното разположение на града и сравнително добре запазените му отбранителни съоръжения водят до възникването на град с име Бъдин (след 1002 г. – Бдин). Той заедно с околните земи влиза в пределите на държавата на кан Аспарух при създаването й в края на VІІ в. През ІХ в. Бъдин е център на една от десетте български области. Негов управител през втората половина на Х в. е Самуил, който сетне става български цар (997-1014). В края на Х в. Бдинските владетели започнали изграждането на нови крепостни съоръжения. Сложено било и началото на крепостта „Баба Вида”. През 1002 г. византийският император Василий ІІ успява да превземе града след осеммесечна обсада. Бдин е освободен от византийска власт в самото начало на въстанието на Асен и Петър (1185-1187 г.). Той играе важна роля в българо-маджарските конфликти (1257-1272 г.). В него управляват като унгарски васали руските князе Ростислав Михайлович и Яков Светослав. Към 1280 г. той става център на деспот Шишман, чиито потомци заемат и търновския престол. От втората половина на ХІV в.Бдин е столица на цар Иван Срацимир. Особено голям бил стремежът на Иван Срацимир да придаде блясък на своята столица. Издигнати били многобройни църкви и манастири, които развили богата книжовна дейност. Много документи от това време сочат Видин като едно от най-оживените пристанища по течението на р.Дунав. В 1397 г. султан Баязид І превзема града, но най-вероятно земите на бившето Бдинско царство се управляват от Константин, син на цар Иван Срацимир, в качеството му на османски васал до 1412-1413 г. или дори до 1421 г. Градът запазва своето значение и под властта на османските турци. Той е най-големият град на Османската империя по Долни Дунав през ХV-ХVІІ в., а също така и оживено търговско и стопанско средище. Промяна настъпва към края на ХVІІ, началото на ХVІІІ в., когато той се превръща в граничен град на Османската империя. Ролята му на важен военен център води до известно намаляване на стопанско-търговското му значение. Видин е управляван от Осман Пазвантоглу (1793-1807), който откъсва земите му от централната власт. През втората четвърт на ХІХ в. българското население от този край почти непрекъснато се бунтува. Връхна точна на борбите му е въстанието на селяните от Северозападна България през 1850 г. По брой на участниците - 16-17 000 – то е най-голямото българско въстание. Именно хората от Видин и Видинско дават облика на национално-освободителните ни борби за свобода и независимост през този период. Борбата на българите от Видин за църковна независимост се увенчава с успех в 1868 г. Видинският митрополит Антим е избран (в 1872 г.) за пръв български екзарх. През втората половина на ХІХ в. населението на града е между 25 и 30 000 души. Видин е освободен окончателно от чужда власт на 25.ІІІ./6.ІV. 1878 г. След Освобождението на България Видин се развива сравнително бавно и не се превръща в голям промишлен център. Опитите за донякъде насилствена индустриализация дават добри временни резултати, но повечето от предприятията не успяват да се приспособят към условията на свободната пазарна икономика. Видин дава на България и света много достойни хора като световно известните художници Жул Паскин и Никола Петров, филологът академик Стефан Младенов, оперният певец Стефан Еленков и др.