Общинска администрация Оряхово

Община Оряхово е разположена в Северозападна България по поречието на р.Дунав. Състои се от седем населени места (град Оряхово – общински център и шест кметства – Селановци, Остров, Лесковец, Горни Вадин, Галово, Долни Вадин) с обща площ 329 хил.дка. Общината се намира в североизточната част на област Враца и граничи на юг с общините Бяла Слатина и Кнежа, на изток с община Долна Митрополия, на запад и югозапад с община Мизия и на север граничи с р.Дунав. Общината е част от район с важно геостратегическо положение, което определя голямата и роля в развитието на област Враца и страната, за трансгранично европейско сътрудничество. Тази значимост се подсилва от наличието на гранично контролно пропускателен пункт и ферибот. Географско положение Дунавската хълмиста равнина е най-северната геоморфоложка област на Република България. Въз основа на своите различия тя се разделя на три подобласти, като една от тях е Западната (Ломско-Оряховска) низина. Тя има предимно равнинен характер. Топографската ? повърхнина е слабо наведена на североизток. Широките асиметрични долини на реките Лом, Цибрица, Огоста, Искър и Вит я разделят на няколко междудолинни ридове с полегати, дълги и плоски източни склонове и къси стръмно спускащи се западни склонове. Равнинно-хълмистият релеф, умерено континенталният климат, надморската височина (150 м) и разнообразните почви (преобладаване на чернозем и льосови) характеризират географските особености на Общината. Географското и местоположение определя достъп до северната граница на Република България и това позволява включване на воден транспорт с пътници и товари чрез изградените Пристанищен и Фериботен комплекс. Забележителности Средновековната крепост “Камъка” – гр. Оряхово Намира се на 600 м западно от град Оряхово. Изградена е през ІХ в. като част от дунавската укрепителна система на Първата българска държава. В периода ХІІ-ХІV в. е подновена и има ролята на важно защитно съоръжение. Продължава да се използва и след падането под османско робство до края на ХV в. Първи сведения за нея се откриват в унгарска грамота от 1283 г. През крепостта преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд (1396) и Владислав Ягело (1444). Днес от крепостта е запазена правоъгълна двуетажна кула от времето на Втората българска държава. Останките от средновековното строителство и красивата панорамната гледка към река Дунав очароват посетителите. Няма организиран транспорт и екскурзоводски услуги. Земен път. Обектът е достъпен за пешеходци и за автомобили. Исторически музей – град Оряхово Създаден през 1939 г. от Никола Коцев, днес Историческият музей притежава фонд от над 4 500 експоната. Уникални по своя характер са статуята “Добрия пастир” и Каменен кръст от ІV век – прекрасни образци на раннохристиянското изкуство. Статуята “Добрия пастир” участва в две международни изложби, организирани в Рим и Брюксел. Музеят се помещава се в къщата на възрожденския деец Филип Симидов, декларирана за паметник на културата. Представлява двуетажна градска сграда, построена в края на ХІХ век в стил късен барок. Уредени за посещение са три зали. От тях две са с постоянни експозиции – “Археология” и “Възраждане”. В третата зала се разполагат временни изложби на различни теми. Етнографска къща към Историческия музей – гр. Оряхово Етнографската къща е във възрожденски стил и е част от колорита на Старата чаршия на Оряхово. Реставрирана е през 1989 г., като е запазен нейния възрожденски стил. Тук посетителите могат да се запознаят с традициите на Оряховския край, представени в експозициите “Народен бит и култура” и "Градски бит и култура от края ХІХ и началото на ХХ век". В третата зала е разположена временно експозицията посветена на народния музикант и композитор Дико Илиев. Показан е богат снимков материал, отразяващ живота и творчеството на обичания от всички българи автор на "Дунавското хоро", лични вещи и партитури. В етнографската къща могат да се видят картини и скулптури от фонда на художествената сбирка “Проф. Марин Върбанов” (отдел на музея). От 2007 г. е открита и нова зала в общинска сграда в центъра на град Оряхово, която е определена за картинна галерия. Църква “Свети Георги” – гр. Оряхово Декларирана е за паметник на културата с национално значение. Тя е построена през 1837 г. с дарения и доброволен труд на оряховските жители. За първи път е поставена камбана на Великден 1864 г. Изписана е през 1887 г. Стенописите, които се виждат сега датират от 1928 г. Църквата е трикорабна със седловиден покрив. Иконостасът е възрожденски, резбован и позлатен. Привлича с ярките си рисувани пана. Иконите представляват единна колекция от ХІХ век, предназначена специално за църквата. Изписани са от трима майстори на Дебърската школа. Църква “ Успение Пресвета Богородица” – гр. Оряхово Църквата е завършена и осветена през 1911 г. Тя е трикупулна с четири камбани. Разполага с икони, които са руско, гръцко и българско произведение на изкуството, като българските икони са рисувани от Великотърновска и Тетевенска школа. В църквата има две подарени икони: едната - от Йерусалим , изографисана със сцени по текста на Библията, а другата – от Атон Света Гора. В нея има амвон, владишки трон, царски двери и два малки иконостаса, които са направени с изкустна дърворезба. Читалище “Надежда 1871”-гр.Оряхово Читалището е основано през 1871г. Уникалната читалищна сграда е построена по проект на известните оряховски архитекти Иван Васильов и проф. Димитър Цолов и функционира от 1936 г. Читалището е едно от първите в България, носител на орден “Кирил и Методий” - I степен. История Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. Историческата памет е съхранила имена от различни епохи – Врхов, Орезов, Ореов, Рахово и Оряхово от 1886 г. Районът на гр. Оряхово е обитаван от дълбока древност. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи - от ранния неолит до късното средновековие. С траките са свързани забележителни находки – късномикенски бронзови мечове и части от конска амуниция. Днес за разцвета на римската култура свидетелстват останките от античните крепости Вариана до с. Лесковец и Валериана до с. Долни Вадин. Тук е минавал важния римски път от Белград за Константинопол "Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii". На 1 км източно от Оряхово се намира средновековната крепост Камъка, изградена през ІХ в. и просъществувала до ХІV в. Тук преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд Люксембургски (1396 г.) и Владислав Ягело (1444 г.). Днес от крепостта се вижда правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство. Красивата панорамна гледка към река Дунав, разкриваща се от местността Камъка, очарова посетителите. През Възраждането Оряхово се утвърждава като административен и икономически център на кааза (околия). Той е основен пункт за снабдяване на империята със стоки. Фунционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби. В книга от 1726 г., отпечатана в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. Борбите за народна просвета на местното родолюбиво население намират израз в създаването на светско училище (1857 г.) и читалище (1871 г.). През 1837 г. се открива църквата "Св. Георги", която днес е паметник на културата от национално значение. Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънски войски с османските части. В памет на загиналите румънски воини е изграден паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, автор на Паметника Цар Освободител в София и на статуята на Свободата в Русе. След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е губернски център за три месеца. След това в продължение на 10 години, през периодите 1878-1882 г. и 1884-1889 г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии - Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на ХХ век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес. По-важни събития от този период са строителството на жп линия Червен бряг - Оряхово (1926 г.); откриването на новата църква "Успение Богородично" (1930 г.) и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов (1936 г.). През 1961 г. се откриват Завод за резервни части и металообработващо предприятие "Дунав". Те са едни от първите промишлени предприятия, действащи и до днес.