Посолство на ИРАК

Ирак е държава в Близкия изток, намираща се на територията на някогашна Месопотамия. Тя граничи със Саудитска Арабия и Кувейт на юг, с Турция на север, със Сирия и Йордания на запад и с Иран на изток. Местността между реките Тигър и Ефрат от древни времена е била люлка на велики цивилизации — шумерите, асирийците и вавилонците. По-късно тези райони попадат под властта на Персия, преди да бъдат завладени от арабите през 656 г. През 762 г. халифатът е преместен в Багдад, който се превръща в един от центровете на арабския свят, преди да бъде разрушен от монголците и Хулагу, през 1258 г. По-късно е завладян от османците през 1534 г. Участието на Османската империя в Първата световна война се превръща в национална катастрофа и се стига до разделянето ? на няколко по-малки държави. Франция поема контрола върху Сирия и Ливан, а Великобритания — над Палестина и Ирак. През 1932 държавата е провъзгласена за независима монархия. През 1958 г. след държавен преврат Ирак престава да бъде монархия и се превръща в република. Баасистите започват да набират сила и завземат властта през 1968, а през 1979 президент на страната става Саддам Хюсеин. Партия Баас активно модернизира страната и въвежда арабска форма на социализма. От 1980 до 1988 г. Ирак води война с Иран, която завършва без ясен победител, но с милиони жертви и за двете страни. След войната в Персийския залив през 1991 г. Ирак се намира в положение на международна изолация, продължила до втората война в залива през 2003 г., когато САЩ и коалиция от държави окупират страната, свалят режима на Саддам Хюсеин и инсталират ново правителство. Голяма част от територията на Ирак е заета от пустини, но районът между двете основни реки — Тигър и Ефрат — и наоколо е плодороден. В северната част на страната преобладава планински релеф, като най-високата точка е връх Хаджи Ибрахим (3600 м). Ирак има тесен излаз на Персийския залив. Близо до брега и в района на река Шат ал-Араб, в която се сливат Тигър и Ефрат, доскоро е имало големи по площ блата, но всички те са пресушени до средата на 1990-те години. Климатът е от пустинен тип, с меки до хладни зими и сухи, горещи и безоблачни летни месеци. В северните райони зимите са студени и с почти постоянни снеговалежи и по тази причина напролет често има наводнения. Столицата Багдад се намира на река Тигър, в центъра на плодородната и населена източна част от страната. Центровете на Южен и Северен Ирак са съответно Басра и Мосул. Ирак се смята за едно от 15-те места на планетата, наричани под общото наименование „Люлка на цивилизацията“. До 2003 година Ирак е авторитарна, еднопартийна диктатура. След свалянето на Саддам Хюсеин и партия БААС от власт страната е реорганизирана във федеративна парламентарна република, което е записано в конституцията от 2005 година. Политическата система се основава на консенсуса между трите основни етнорелигиозни общности - араби сунити), араби шиити и кюрди. Министър-председателят е основната политическа фигура в страната. Първият демократично избран премиер е Нури ал-Малики. Президент е Джалал Талабани. Неговият пост има много малко правомощия. Иракският парламент се състои от 275 депутата, а към днешна дата в него са представени четири партии. Заради лошата икономическа обстановка, корупцията и въоръжените борби между отделни групировки, правителството трудно упражнява контрол върху държавата. Вътрешната сигурност е слаба — различни радикални ислямски духовници и фундаменталисти организират бомбени атентати, които почти винаги водят до голям брой жертви. Иракски Кюрдистан е един от малкото стабилни региони, въпреки, че в икономическо отношение той е най-слабо развит. Ирак е разделен на 18 провинции (по време на войната в Персийския залив Кувейт за кратко става 19-та провинция), на арабски наричани мухафазати (ед.ч. — мухафаза), а на кюрдски паризгати (ед.ч. — паризга) Населението на Ирак към 2009 е 28 946 000 души. Около 75-80% от тях са араби, 15-20% са кюрди, под 5% са тюркмени, асирийци, халдейци, арменци, чеченци, черкези, евреи, мандайци, бахайци, йезиди, иранци и други. 97% от населението принадлежи към ислямската вяра. Две-трети от мюсюлманите са шиити. Средната грамотност на населението е 74,1%.