Опитна Станция по Бубарство

Опитната станция по бубарство (ОСБ) е създадена през 1896 година и е едно от първите научно - изследователски учреждения в областта на земеделието у нас, както и една от най-старите бубарски и копринарски станции в Европа и Азия. Понастоящем ОСБ е поделение на Институт по Животновъдни Науки - Костинброд към Националния Център за Аграрни Науки - София. През повече от едновековното си съществуване станцията работи активно по всички направления на бубарската наука и практика и допринася съществено за издигане на организационното, техническото и технологичното равнище на пашкулопроизводството в страната. В ОСБ в момента работят пет научни работници от които един ДСН, трима Д-Р, двама СТ.Н.С.Iст., един СТ.Н.С.IIст и двама Н.С. През последните 20 години научните сътрудници в ОСБ са публикували над 1000 бр. научни съобщения, книги, обзори и брошури по проблемите на бубарството. ОСБ - Враца е единствения в страната център за комплексни научни и научно -приложни изследвания в областта на бубарството-генетика и селекция, развъждане и технология за производство на бубено семе, технология на бубохраненето и първичната обработка на пашкулите, профилактика и борба с болестите по черницата и бубите, селекция и агротехника на черницата, организация и икономика, проектиране на черничеви насаждения, бубарници и ферми за производство на пашкули, производство на изделия от естествена коприна, обучение на начинаещи и действащи фермери и др. ОСБ - Враца разполага и с едни от най-богатите в света "генетични банки" при черницата Morus spp. и копринената пеперуда Bombyx mori. Към станцията съществуват следните научни лабораторий: 1. Генетика на копринената пеперуда с ръководител ст.н.с.Iст.д.с.н. Наум Петков 2. Селекция на копринената пеперуда с ръководител ст.н.с.Iст.д-р Йонка Начева и н.с.Iст Йоланда Василева 3. Технология на бубохраненето, първична обработка, производство на изделия от естествена коприна, профилактика и борба с болестите по бубите с ръководител ст.н.с.IIст. д-р Паномир Ценов. 4. Селекция и агротехника на черницата с ръководител н.с.Iст.д-р Здравко Петков. Станцията разполага със съвременна материално - техническа база, състояща се от 7 масивни дву и триетажни експериментални сгради и лаборатории и с над 40 самостоятелни помещения за провеждане на изследвания от различно естество. Стопанисва и над 20 хектара експериментални и производствени черничеви насаждения. Към станцията функционира специално звено по научно обслужване, което консултира частните стопани, фирми и кооперации от цялата страна и от чужбина. Производствената дейност на ОСБ е в следните основни направления: 1. Производство на черничеви фиданки. От маточните насаждения на станцията се добиват годишно над 100000 фиданки от високпродуктивните местни и интродуцирани сортове, като Враца 1, Враца 18, Веслец, № 24, № 106, Кинриу, Кокусо и др. 2. Производство на бубени семена. В ОСБ се поддържат изходните линии на единствените лицензирани за България хибриди на копринената пеперуда. Станцията ежегодно произвежда до над 15000 кутиики с бубено семе, както за страната, така и за износ. 3. Производство на бубарски инвентар. ОСБ - Враца разполага с единственият в страната цех за производство на дребен бубарски инвентар - перфорирана хартия за почистване на бубите от постелята и предпазването им от болести и висококачествени картонен храст за завиванена пашкулите. Капацитетът на цеха позволява напълно да се задоволят нуждите на производителите на пашкули от страната. Голяма част от продукцията е предназначена и за износ. 4. Филатура за полуавтоматично източване на пашкулите. 5. Бобинажен цех за обработка на естествените копринените влакна. 6. Цех за изваряване на естествените копринените влакна. 7. Цех за боядисване на естествената коприна. 8. Плетачен цех. ОСБ-Враца единствнено в страната произвежда машинно плетени изделия, както от 100 % естествена коприна, така и от смеси на естествена коприна с други влакна. 9. Търговски отдел за реализация на произведените от Опитната станция по бубарство - Враца изделия. Ръководитл на ОСБ-Враца е ст.н.с.IIст. д-р Паномир Ценов.