Посолство на ИСПАНИЯ

Испания, или Кралство Испания е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. Според испанската конституция от 1978 г. Испания е парламентарна конституционна монархия. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 10-та в света през 2002. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването, инфраструктурата и грижите за здравето са на много високо равнище. Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна, с по-високи темпове на растеж от повечето европейски държави. БВП на човек на населението е над средното за ЕС и през 2007 задмина този на Италия Испания е парламентарна монархия, начело с наследствен монарх (Хуан Карлос I - от 22 ноември 1975 г.) и двукамарен парламент (Cortes Generales). Законодателна власт - Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две палати - сенат (Горна палата - 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство начело с председател. Местни органи на властта (17 автономни области) имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия. Политически Испания е разделена на 17 автономни области - на север - Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток - Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част - Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естремадура; на юг - Андалусия, Мурсия и Канарски острови. Освен това съществуват два автономни града по африканското крайбрежие, Сеута и Мелиля. Сегашните автономни области са образувани през 1983. По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият - Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха. Административно, страната е разделена и на 50 провинции. Седем автономни региона се състоят от по една провинция - Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови. Най-ниската административна единица в Испания е общината (municipio), като техният брой е 8 111. Исторически, някои региони са разделени на комарки (comarcas), които представляват нещо като графства. Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области (Баския, Каталония, Галисия и Андалусия) от останалите. Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори През 2007 населението на Испания официално достигна 45 200 000 души.[18][19] Гъстотата на населението от 90 човека на км2 е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно. С изключение на Мадрид, долината на река на Гуадалкивир и някои градски ядра, най-гъстонаселените райони са крайбрежието и прилежащите низини. Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната по време на режима на Франко, а в последно време и от много чужди емигранти, най-вече от Латинска Америка (38.75%), Източна Европа (16.33%), Северна Африка (14.99%) и Африка на юг от Сахара (4.08%).[20] Около 20.77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и Балеарските острови.