Посолство на КИТАЙ

Китайската народна република, или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин. Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света — китайската, КНР е основана през 1949 година в следствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие Китай развива една от най-мощните икономики, и днес е значителна спортна, културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света. Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с КНДР (1 416 км), на север – с Русия (3645 км) и Монголия (5677 км), на югозапад – с Афганистан (76 км), Пакистан (523 км), Непал (1236 км), Бутан (470 км) и Индия (3380 км), на юг – с Мианмар (2185 км), Лаос (423 км) и Виетнам (1281 км), на запад и северозапад – с Киргизстан (858 км), Казахстан (1533 км), Таджикистан (414 км), на изток и югоизток има морски граници с Япония, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия. По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 км2, което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 км2 са суша, а 270 550 км2 – вода. От запад на изток – от Памир (73°40' източна дължина) разположен западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и Усури – дължината на китайската територия е около 5200 км. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град Мохъ до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 км. Дължината на сухопътната граница е 22 000 км, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 км (32 000 км заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с Бохайско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско морета. Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 м надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 м – 19%; от 1000 до 2000 м – 28%; от 2000 до 5000 м – 18%, и тези над 5000 м – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 м). В южното подножие на планината Богдо (5445 м) от Тяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 м под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите Тяншан – Иншан –Яншан, Кунлун – Цинлин – Дабъшан и планинската система Нанлин; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят Хъланъпан, Лиупанъпан и Хъндуаншан; (3) планински вериги от североизток на северозапад – Чанбайшан, Голям Хинган, Тайханшан и Уишан; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – Цилянъпан и Алтай; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят Хималаите и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала”. Най-високото „стъпало” е Тибетското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 м. Следващото „стъпало” започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000-2000 м възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от Таримската, Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало” започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500-1000 м равнини и низини, като тези в Североизточен и Северен Китай, и долини по средното и долно течение на река Яндзъ.Четвъртото „стъпало” обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 км2 и средна дълбочина от 18 м, Жълто море с площ 380 000 км2 и средна дълбочина от 44 м, Източнокитайско море с площ 770 000 км2 и средна дълбочина 370 м, и Южнокитайско море с площ 3,5 млн. км2 и средна дълбочина 1212 м. Китай е най-голямата еднопартийна комунистическа държава, в света. Властта се упражнява от страна на Китайската комунистическа партия и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които бяха установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшия Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. "комунисти-другари") и по-ново поколение ("комунисти-граждани"). ККП аргументира тоталитарната си власт със запалхи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот. Основните органи на Партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната Комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция — да се занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер. Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 година и др.