Пчелен Мед

Видове Мед, Лечебни Свойства

Акациев мед – Акациевият мед е воднобистър. Кристализирането при меда от акация се извършва много бавно и във вид на дребнозърнести кристали. Акациевия мед има приятен и сладък, но ненатрапчив вкус, при него преобладава фруктозата - 41% и глюкозата – 35%. Меда от акация Има умерено изразени летливи и нелетливи антимикробни вещества. Той намира приложение като общоукрепващо, сънотворно, отхрачващо, кардиотонично, антимикробно и

Липов мед – липата в нейните три разновидности е разпространена в цялата страна и поради тази причина липовия мед може да се срещне навсякъде в България. На цвят липовия мед е бистър, леко жълтеникав, с много приятен сладък вкус, при горската липа може леко да нагарча. Обикновено кристализира по-финнозърнесто. Има специфичен аромат на прясно цъфнала липа, който го отличава от другите видове мед. Липовият мед съдържа специфичен глюкозид, който има изразено потогонно, диуретично и секретолитично свойство. Меда от липа има добре изразено антимикотично и антимикробно действие, добре изразено положително въздействие върху дихателните пътища. Поради това, че когато цъфти липата привлича много пчелите, в липовия мед съдържанието на поленови зрънца може да достигне до 80%. Препоръчво се при проблеми с бъбреците и пикочо-полавата система, действа отхрачващо и има ясно изразен антибактериологичен ефект.

Манов мед – синтезира се от листни паразити – листни въшки и хоботници по жълъда в дъбовите гори. Важно условие за добра реколта е наличието на влажност и температура, както и да няма валежи или вятър. Тези условия най-добре са изпълнени в крайморската зона на Странджа и Източна Стара планина. Пчелите с охота събират мановия мед, но не бива да зимуват на него, поради опасността да заболеят от манова токсикоза. Медът е тъмнокафяв, със зеленикав оттенък, до черно. Основен показател, по който се различава от нектарните е проводимостта на меда – в 10-20 пъти повече. Това се дължи на богатия микроелементен състав. Мановият мед кристализира по-бавно, освен в случаите на по-високо съдържание на мелицитоза. На вкус той е по-малко сладък с аромат, различен от този на нектарните медове. Мановият мед е полезен при чернодробни заболявания, следоперационни състояния, анемии. Поради ниското съдържание на полен може да бъде консумиран и от алергични към полен хора. Мановият мед съдържа огромно количество антиоксиданти, имащи противотуморно действие. Предполага се, че при употреба на манов мед в кръвта на човека се повишава хемоглобинът. Изключително богат е на минерални вещества. Сто грама манов мед съдържат 323 ккл, 77, 3 г въглехидрати, желязо, калций, натрий, калий, магнезий, фосфор. Микроелементите в него са почти в същото съотношение, както в кръвта на човека. Той съдържа монозахаридите - глюкоза и левулоза, които са абсолютно необходими за нормалните функции на черния дроб, както и витамините В1, В2, РР, В12 (около 16 пъти повече, отколкото в ябълките и кайсиите), В6, фолиева киселина, биотин и др. . Богатият минерален състав на мановия мед обуславя алкализиращото му действие, поради което той се препоръчва на спортисти, работници и при всички дейности, свързани с физическо натоварване, за предотвратяване на мускулната треска и умората. Обикновено се препоръчва 15-20 грама манов мед дневно 1-2 часа преди хранене. Лечебната доза може да бъде и по-голяма. За лечение на сърдечно-съдови и чернодробни заболявания медът се приема разтворен в топла вода – 3 пъти дневно по една супена лъжица, един час преди ядене.

Полифлорен мед – полифлорен мед, или още балкански мед, от високопланински билки от дива ягода, мащерка, риган, глог, повет, иглика и други сезонни билки. Има наситен жълто - кехлибарен цвят и богат аромат. Кристализира бързо – средно и дребнозърнесто. Има висока диастазна активност, бактериостатични и бактерицидни свойства. Балканският мед има подчертано профилактично и лечебно въздействие при заболявания на дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, гинекологични заболявания. При хронични ринити и синуити. Има общоукрепващо действие, подобрява имунната система на организма.

Мед от полски билки – събира се от нектара на полски растения – магарешки бодил, слез, жълт синап, ветрогон, конски босилек и др. В някои години преобладава магарешкият бодил, което придава на този мед много добър профилактичен ефект при сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, аритмии. Полският мед има изразени антисклеротично въздействие. Когато преобладава синап или има включване на валериан, медът е особено добър за нервно изтощение, безсъние, дихателни и гинекологични смущения.

Слънчогледов мед – Слънчогледовият мед е разпространен почти навсякъде, в нашата страна. В България има достатъчно и при това доста големи площи, засети със слънчоглед. Той е един от малкото видове мед, който може да се получи в чиста форма. Този вид мед е изключително чист, най-вече, заради способността на растението да задържа вредните елементи в стъблото си, което придава на цветовете му, а оттам и на нектара – доста чистота.  Слънчогледовият мед има светлокафяв цвят, който доста напомня кехлибар. Вкусът му е доста сладък, като неговата кристализация става на дребни зърна. Ароматът на меда е неопределен, а самото му кристализиране става доста бързо, благодарение на глюкозата, съдържаща се в него. Не е за пренебрегване и фактът, че слънчогледовата култура не подлежи на химическо третиране в селското стопанство, а всички вредни елементи, които евентуално биват използвани за неговото отглеждане, така и не попадат в нектара на цветовете му. Слънчогледовият мед е богат на ензими, като притежава високи стойности на аминокиселини, които са едни от основните вещества, изграждащи човешкия организъм. Този вид пчелен мед е особено полезен за хора, страдащи от бронхит, както и от някои вътрешни болести. Слънчогледовият мед притежава доста добри хранителни и медицински свойства, което му отрежда едно от водещите места сред различните видове пчелни продукти. Най-голямото предимство, обаче, на този мед е бързото му разграждане в организма на хората, което е от голямо значение за хора, нуждаещи се от сила и енергия за кратко време. С това си свойство, слънчогледовият мед е от особено голямо значение за хора, които имат проблеми или желаят да укрепят своята сърдечносъдова система.

Мед от магарешки бодил - Изключително полезен при заболявания на простатата, възпаления на пикочните канали и бъбреците. Има профилактично действие при сърдечносъдови и белодробни проблеми.

Мед от кориандър – има кехлибарен цвят, специфичен натрапчив аромат. Кристализира не много бързо, на сравнително едри кристали. Често се наблюдава течна фаза между, която може да се избегне с контролирана кристализация. Изразено антимикробно, бронхолитично въздействие. Медът е особено полезен при профилактика на сърдечни заболявания и болести на стомашно-чревния тракт. Наличието на флавони и етерични масла го прави приложим за болести на дихателните пътища.

Мед от лавандула – меда от лавандула има ясно изразен златист цвят, с много приятен аромат на лавандулов цвят, рядко се среща у нас. Кристализира много фино. Има изразено антимикробно въздействие, препоръчва се при стомашно-чревни проблеми, както и при сърдечни оплаквания, мигрена.

Кестенов мед – вече се среща изключително рядко у нас. Има тъмнокафяв цвят, слаб аромат на кестен и леко горчив вкус. Има добре изразени противомикробни, антимикотични свойства, добър лечебен ефект при възпалителни процеси на бъбреците, пикочните канали, колити на стомашночревния тракт.

Мед от детелина – по-често се среща като част от други медове, но е един от най-ценните, поради съдържанието на глюкозиди, пектин, танини, витамин С. Особено полезен е за укрепване на стомашночревния тракт, възбуждане на жлъчната секреция, подобряване на храносмилането, за лечение на чернодробни и сърдечни заболявания. Фруктозата в него преобладава пред глюкозата, медът е с приятен аромат, кристализира бавно и фино, бистър е, но след кристализация млечнобял.

Мед от комунига – добър мед с отлични хранителни и вкусови качества. Също както при детелината е примесен с други медове. Има бистър, светложълт цвят, с лек дъх на ванилия. Съдържа дъбилни, противомикробни и противогъбни вещества, етерични масла и др. Външно действа добре при лечение на рани, дерматити, циреи. Вътрешно се препоръчва при неврози, главоболие, газове, добро средство е за увеличаване на кърмата.

Мед от риган – риганът е медоносно билково растение, срещано в полупланинските и планинските части на страната, от което пчелите събират високолечебен мед. Има жълт цвят и приятен аромат. Съдържа танини, етерични масла, витамини В, С, провитамини. Има силно изразено противомикробно, антимикотично, бронхолитично въдействие. Особено лечебен е този мед за болести на дихателните пътища, общо укрепване на организма, инфекции. Дори външното му приложение под формата на компреси, лапи е особенно полезно при рани, лишеи и обриви е ефикасно.

Синапов мед – Синаповият пчелен мед е нектарен мед и в течно състояние той има характерен златистожълт цвят. При кристализация  се захаросва на дребни зърна, добивайки кремав цвят.
Синаповия цвят е доста разпространено полско растение, като медът от него се получава, както от синап, растящ по нивите и край къщите, така и от специално засадени за целта площи с него.
Както повечето видове мед и синаповият има различни свойства, спомагащи за лечението на определени заболявания. Като цяло, този вид мед има болкоуспокояващо действие, което е съчетано със свойствата му на противомикробно, противогъбно и др. въздействие. Едно от характерните му свойства е влиянието му при определени възпалителни процеси на организма. Най-широко разпространение, този вид мед, има при простудни заболявания, жлъчни болки, зъбобол и др. Използва се, както вътрешно – за да потуши възпалителни болки в организма, така и като превръзки на определени възпалителни процеси по тялото, като гнойни рани и травми. Синаповият мед е силен диуретик.

Тютюнев мед – Един от по-неизвестните за масовия потребител видове мед е тютюневият. Както показва и името му той се добива от нектара, получен от растението тютюн. На цвят е тъмнокафяв, но именно вкусът му е това, което го прави толкова непопулярен - той е доста горчив.  Характерно за тютюневия мед е бавното му захаросване, като при него медът първоначално става дребнозърнест, а след последващо съхранение постепенно захаросва едрозърнесто. Това е един от най-предпочитаните за пчелите мед, който е и тяхна доста добра храна. Тютюневият мед е слабо проучен, най-вече заради своите не толкова добри вкусови качества. Съответно не се знае много за неговите свойства, както по отношение на храненето, така и по отношение на лечението с този вид мед. Все пак, известни са определени негови противомикробни свойства.

Боров мед – разновидност на манов мед, но от иглолистни дървета. Необходимо е наличие на продуценти на маната, което изисква по-висока температура и видове иглолистни дървета, които не се срещат в нашата страна (средиземноморски видове) – този вид мед има бистър кехлибарен цвят и неопределен вкус. В България не се среща. В някои райони на Родопите пчелите събират мед с червеникав оттенък (вероятно от множество диворастящи растения, билки и капчици смола от растителен произход) и специфично лечебно въздействие на дихателните пътища.

Мед от рапица - Получен от нектара на етеричното растение рапица. Има бял, понякога бледожълт цвят, приятен аромат и сладък вкус. Кристализира бързо и трудно се разтваря във вода. Има хранителни, профилактични и лечебни качества. През последните години с увеличение на насажденията с рапица този вид мед се среща все по-често на пазара ни.

Ментов мед - Цветовете на ментата (както на дивата така и на култивираната), съдържа ментолово ефирно масло. То има болкоуспокояващ ефект, кръвоспиращо действие, облекчава храносмилането, намалява спазмите на храносмилателния канал, общ тонизиращ ефект, има жлъчогонно действие, може да се приема и като укрепващо организма антисептично средство. Има тъмножълт цвят, силен ментов аромат и приятен сладък вкус.